Все по- често ми се случва в междучасие около мен да се струпват мои ученици и да искат да ми разказват какво им се е случило скоро……
Подгонени от грижите за удоволетворяване на семейните нужди и притиснати от хаоса около нас….пропускаме нещо важно-ОБЩУВАНЕТО,контакта с нашите деца.
По-лошо е ,когато имаме време за тях да пропускаме думите им край ушите си или да ги правим неволни слушатели на разговорите на възрастните.
Така децата споделят с чужди хора, имитират чуждо поведение.
Как да изслушваме децата си?
Колко време в седмицата им отделяме внимание като наши събеседници?
Какво чуват те от нашите разговори?
Ще ги оставим ли да търсят външни слушатели??
КАКВО МИСЛИТЕ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ???…..Очаквам да споделите опит…..marsies