Авторите на химна на Кирил и Методий
/химн-тържествена песен за възхвала на дело,личност,организация…../
На 24 май под звуците на тази песен с гордост демонстрираме по площадите нашата принадлежност към света на книжнината и културата.
Текстът на песента в този вид,както сега го знаем, е написан от Стоян Михайловски през 1892 година,когато е преподавател по френски език в Мъжката гимназия в град Русе.
Преди него други книжовници започват и поправят това стихотвoрение многократно.
Девет години след създаването на стихотворението ,,Химн на Св. Св. Кирил и Методий”-през 1901 година,учителят по музика в Ловешкото училище Панайот Пипков
– търси стихотворение ,по което да напише маршова песен за наближаващият църковен празник на Кирил и Методий – 11 май,защото такава задача му е поставило ръководството на училището.В своите спомени / по-късно /,той разказва как времето напредвало,а той все не можел да намери подходящото стихотворение.Един ден,забелязал ,че в часа му едно от момчетата чете съсредоточено нещо.Взел книгата и още след първия стих,който прочел ,чул в главата си музиката на поръчаната от училищните власти песен.След 15 минути на дъската с тебешир били записани нотите на песента , а до края на часа децата я запяли.
На църковния празник 11 май-учениците от училището в град Ловеч запели-Върви народе възродени…
От 1902 година за Деня на българската просвета и култура -песента се подема от всички училища в страната ……до днес……
Стоян Михайловски е от стар възрожденски род .Има възможност и получава солидно за времето си образование в Цариград , а по-късно заминава за Франция и там завършва право.Работи като преподавател по френски език,адвокат,съдия,редактор на вестник.Става общественик с открити възгледи и активна дейност.Роден е в град Елена през 1856 година .Житейският си път завършва в София през 1927 година.
В нашия град – Варна ,има училище , което днес носи неговото име.
Панайот Пипков е роден е в семейство на музиканти от град Пловдив през 1871 година.Затова от малък учи цигулка, но пише и стихове.Работи като учител,създава ученически църковен хор,ръководи градски оркестър в Ловеч.По-късно се премества в град София,където се изявява като артист , диригент, композитор.Той е написал музиката на обичаните и известни до днес детски песни: ,,Сладкопойна чучулига” , ,,Когато бях овчарче” и ,, Де е България”….Завършва житейския си път през 1942година в град София…Училището по изкуства в град Плевен днес носи неговото име,както и училище в град Ловеч.
