ХИПЕР-свръх, много повече от нормално възприетото
АКТИВНОСТ-деен, енергичен,жив, пъргав.
ХИПЕРАКТИВЕН-много повече от нормалното енергичен
Немският лекар Heinrich Hoffman в поетична форма е описал извънредно подвижно дете, като му дал прозвището “непослушникът или мърлявият Питър”
1902 г. в списанието Lancet се появява лекция на английският лекар G. F. Still, който свързва хиперактивността с биологична основа, а не с лошо възпитание, както се е предполагало тогава.
1980 г. в класификациите се появява термина “синдром на дефицит на внимание”
и неговата разновидност “синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност”
В България – по откъслечни данни от 2 до 10 % в деца до 12год.са с тази диагноза, като при момчетата е три пъти по-често.
Хиперактивността има различна динамика във възрастовото израстване на индивида.Най-силно тя се проявява в предучилищната и начална училищна възраст
С напредване на възрастта хиперактивността при децата със синдром на дефицит на внимание значително намалява, или изчезва но нарушенията във вниманието и импулсивността, в повечето случаи, се съхраняват и в напреднала възраст. При това е възможно увеличаване на нарушенията в поведението, проява на агресивност, трудности във взаимоотношенията в семейството и училището, намаляване на успеваемостта. По данни на някои изследователи, нарушенията в познавателните функции и поведението се съхраняват почти в 70 процента от подрастващите и повече от 50 процента при възрастните.
Какво прави хиперактивното дете по време на учебен час в началното училище
-върти се
-извършва много ненужни движения,
-по време на изпълнение на конкретна задача, изискваща да се стои мирно (детето стои на масата, но не е в състояние да удържи ръцете и краката си).
-по време на час може да става, без разрешение от мястото си
– трудно задържа вниманието си,особено при изпълнение на еднородни задачи и в края на учебния ден
– през цялото време тича
Хиперактивността не може да бъде преодоляна напълно .Работата е корекционна .В някои страни има и медикаменти ,но повечето психолози препоръчват психотерапия с различни дейности -ИГРОВА,ПСИХОТЕРАПИЯ,АРТ–ТЕРАПИЯ,МУЗИКОТЕРАПИЯ,ПСИХОГИМНАСТИКА….и подходящи психологически подходи към детето.Наказание-НЕ.
Какво трябва да правят учителите,ако в клас има такива деца?
Психолозите препоръчват:
– да игнорирате лошите постъпки на детето и да поощрявате доброто му поведение.
– да направите организация в класната стая-подреденост и ред на всяко работно място,да съблюдавате и изисквате този ред постоянно
– давайте на учениците устно и нагледно задачите,записвайте номера на страниците, срокове за връщане на поставени за изпълнение у дома задачи
– окуражавайте използването на самозалепващи се листчета за отбелязване на страниците в учебника, изваждане на ключови думи и бележки
– помагайте на учениците си да подреждат по приоритет ангажиментите си за учебния ден ,да разпределят работното си натоварване. Може да си правят списъци “какво трябва да направя”. Дайте пример и научете учениците да записват и отмятат свършените задачи. Раздробете по-дългите задачи на по-малки структурирани части.Поставете конкретна задача за изпълнение за определено време и проверете как е свършена работата
– Дайте възможност да се случат естествените последствия от несвършената работа
-По възможност, от педагога се изисква да игнорира лошите постъпки на детето и поощрява доброто поведение. Трябва да се направи оптимален избор на място, където да стои то в час: в средата на класната стая, срещу дъската и недалеч от учителското бюро. То трябва да има възможност за бърз контакт с него, в случай на затруднение. Учителят трябва да преподава задачите от урока постепенно, на определени интервали от време. Ако ученикът трябва да изпълни по-обемно задание, то трябва да му се предложи във вид на няколко части, а педагогът периодично да контролира хода на работа върху всяка една от тях. Желателно е да обяснява всяка задача по няколко пъти, докато стане сигурен, че децата са го разбрали. За да задържи вниманието на хиперактивното дете, той може да се договори с невнимателните ученици за специални, известни само на тях „секретни знаци”, които да използва всеки път, когато детето спре да внимава.
Какво да правят родителите?
Корекционната работа с хиперактивните деца трябва да е подчинена на решаването на следните задачи:
1. Създайте стабилна обстановка в семейството- безконфликтни ситуации.
2.Придържайте се към единна възпитателна практика- не прибягват към крайности: проява на голяма мекушавост или повишени изисквания (в съчетание с педантична жестокост и наказания), които то не е в състояние да изпълни.
3.Необходимо е да се избягва преуморяването му, свързано с голямо количество информация, което може да предизвика раздразнителност.
4.Без да е необходимо, не трябва да се води на места, където се струпват много хора: базари, хипермаркети, или шумни компании.
5.По време на игра е желателно да се ограничи само с един партньор. При хиперактивните деца е необходим, колкото и въздуха, строг дневен режим, който да се изпълнява всекидневно и неизменно, олицетворяващ постоянството в условията на съществуване.
6.Не жалете усилията си, за да формирате у него навици за послушание, акуратност, самоорганизация, способност да планира и довежда до край започнатите неща, да развивате у него чувство на отговорност за собствените постъпки.
7.За да се постигне по-добра концентрация на вниманието, при изпълнение на домашните задачи, е необходимо да се намери в апартамента тихо място за него, с минимално количество дразнещи и отвличащи вниманието фактори. В процеса на подготовка на училищните задачи, е необходим контрол, от страна на единия родител, за да се убеди, че то продължава да работи. През 15 – 20 минути му разрешавайте да стане и да се раздвижи за 5 минути, а после да се завърне към уроците.
8.Изберете две най-важни задачи за деня, които детето може успешно да изпълни. След това напишете тези задачи на листчета. Окачете ги на специалната „дъска за обяви” в стаята му. На тях е полезно да се даде информация не само в писмен вид, но и в образна форма, т. е. възможно е да направите рисунки, съответстващи на определеното съдържание. При изпълнение на съответното поръчение, детето трябва да постави 9.върху листчето специален знак.
Правилата и поведението, които предлагаме на детето, трябва да са прости, разбираеми и целенасочени и да се предоставя определено време за изпълнението им. Трябва да му се обясни, че за добро поведение ще получи поощрение и награда, а за неизпълнение ще бъде санкционирано (временна забрана на любимите занимания, например). Обсъждайте с него поведението му спокойно и доброжелателно. При необходимост да промените държанието му, е важно да изберете един проблем, а не няколко наведнъж. За развитие на фината моторика и общата организация на движение е полезно да го включите в занимания по хореография, тенис, плуване, карате (но не и силови спортове, като борба, бокс, които са потенциално травматични, а непосредствените телесни контакти водят до превъзбуждане).
9.Помогнете му да повиши самооценката си, увереността в собствените сили, работейки върху усвоените нови навици, успехите в училище и в ежедневния живот. Определете силните страни в личността му и доброто развитие на висшите психични функции и навици, за да се ползвате от тях при преодоляване на възможни трудности.
10.Привлечете на помощ специалист и се постарайте заедно да установите контакт с училищните педагози, като им дадете информация за същността и основните проявления на СДВХ, за ефективните методи на работа с такива ученици. Нежеланието на учителя да вникне в проблема е тревожен сигнал. Ако съдбата е сблъскала вашето дете с педагог, който го причислява към неуспешните и невъзпитаните, или прехвърля всички възпитателни задачи на родителите, не изпитвайте чувство за вина и не се отказвайте. Всяко дете има право на уважение и психологически грамотно отношение към себе си. Има право на средно образование.
И така, на всички, които се сблъскват с проблемите на СДВХ, желаем оптимизъм и търпение.
По материали от чуждестранния печат
Превод: Веселка Христова
