В началото на 20 век градовете в България започват да си избират ден от годината и да го превръщат в градски празник.
Така е и с нашия град.
27 юли е бил първоначалният празник за варненци -датата на Освобождение на Варна от Османско робство.
През 1993 година- датата е променена.
15 август става ден на град Варна и се свързва с църковния празник на този ден – Успение на Пресвета Богородица, която е патрон на катедралния храм в града .
Седмица преди празника започват много културни прояви и мероприятия за жителите и гостите на града: турнири, изложби, младежки хепанинг, музикално-поетични спектакли, парад на ретро-автомобили, детска регата, фестивал на пчелни продукти, фестивал на занаятите, фестивал на хартиените фенери.За много от тях входът е безплатен.
Част от проявите са насочени специално към децата.Вече е традиция 15 август да бъден неработен за трудещите се на град Варна.Тази година датата е в събота.
На самият 15 август-вече по традиция- градският празник започва с тържествена света литургия и благодарствен молебен за здравето на жителите и гостите на Варна в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. След това матроси под звуците на химна издигат националния флаг, флага на Варна и на Европейския съюз. 
Празникът продължава с литийно шествие, оглавено от военно-морския духов оркестър, следван от матроси с иконата на Богородица, клира и миряните.
В Морската градина звучат изпълнения на местни и гостуващи състави и хорове, естрадни и рок-изпълнители.Специфична атмосфера на дните около празника на град Варна придават и честванията на годишнините от създаването на военноморските сили Празникът на града приключва със зрелищни илюминации над морето
