Всички знаем ,че в началото на учебната година ,след няколко учебни часа по отделните предмети се провеждат така наречените,,входни нива”.Това са самостоятелни работи ,които обхващат основните знания ,изучавани от учениците в предходната година.Целта на тези самостоятелни работи е да се провери какво и колко от изучаваното в предходната година е забравено,за да може преди навлизане в основния материал по конкретния предмет в настоящата учебна година да се обърне допълнително внимание на учениците.Освен това -тези резултати са база за сравнение с знанията ,получени през текущата година.
В малка поредица ще Ви покажа тук какво учиха децата във 2 клас по основните дисциплини-Български език,Математика ,Околен свят.
ОСНОВНИТЕ ЗНАНИЯ И ПОНЯТИЯ,ИЗУЧАВАНИ ВЪВ 2 КЛАС по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.Спомняте ли си?
ДУМАТА служи за назоваване на нещо:предмет, признак на предмета или негово действие.
Разделя се на СРИЧКИ,в зависимост от гласните които съдържа /ма-ма,у-чи-ли-ще,дом/
ПРЕНАСЯНЕТО на част от думата става, като се раздели на срички и се спазва правилото,че едносрични думи не се пренасят и не може да се оставя или пренася една буква от дума/слон,ри-ба,ба-рабан,бара-бан,оби-ча/.
ПРОВЕРКА ПРАВОПИС НА ДУМИ- с друга дума/сродна дума/, в която същият този гласен е под ударение – ръка – ръчен, пътека –път, картина – карта.множествено число на думата – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви– пишем В НАЧАЛОТО на изречението- и на ИМЕНА на хора,реки,градове……/В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България…./
ИЗРЕЧЕНИЕ-думите свързани по смисъл образуват ./Столицата на България е София./ СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщава нещо.В края му се пише ТОЧКА./Аз обичам България./ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак./Ще ходиш ли в парка ? УДИВИТЕЛНИЯТ знак се поставя, когато с изречението изразяваме чувство или издаваме заповед. /Ох, боли ме главата от учене! Не пресичай улицата!/
ТЕКСТ-изреченията, свързани по смисъл, образуват Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ –това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни,хора или техните имена. Видове:нарицателно, собствено и умалително /куче, Шаро, кученце/. Откриваме го с въпрос: Какво е това?Кой е този?. Определяме му род и число: м.р. – самолет, ученик /един/,ж.р. – роза, ученичка /една/, ср.р. – колело, дете /едно/, ед.ч. – град,мн.ч. – градове .
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите.
То се СЪГЛАСУВА със същ. имена – приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
– червена роза, умно дете, роден град, палави деца.Определяме му род ичисло.
Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? – голям,сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко,трудолюбиви….
ГЛАГОЛ -това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или състояние на предметите.
Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво правят? Определяме му лице, число .
ПРАВОПИС на глаголи:
Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м –
играя – играем, върша – вършим.
Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършвана –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме
