Хората казват,че всяко нещо ,,първо” случило се с нас -остава завинаги в съзнанието ни…
Да така е ….
И сега-след толкова години вече-си спомням моя първи 15 септември.Той остана у мен с хубави и не толкова приятни моменти.
Хубавите:
-ранното събуждане -по тъмно-и вълнението за нещо много,много различно в моя детски свят
-новите дрехи
-новата ми чанта-не раница-/тя беше кожена,синя и имаше презрамки,за да се носи на гръб/
Спомням си водата,която мама плисна пред мен….Огромния училищен двор,пълен с хора малко ме уплаши….
И започна моето притеснение-не толкова хубавите моменти:
– обзе ме едно напрежение…
Започнаха да идват учителите и аз почнах да търся с поглед коя ще е моята.Тя беше за мен много важна,защото всички у дома ми бяха казали,че да си ученик, да си в клас е много важно ,че учителят е най-умният човек ,чиито думи аз трябва да чувам добре,а неговите нареждания са закон в клас……Вече си я бях представила-сериозна,млада…..красива-като мама….Към нас тръгна такава учителка и аз се зарадвах,но се оказа,че тя е класна на съседния клас….До мен застана възрастна жена,с широка усмивка и топло изражение-тя беше моята първа учителка…Обърнах се и погледнах майка си.Тя ми кимна с глава…..Подредиха ни…Започнахме да влизаме и тогава едно голямо момче изкрещя--,,зайци”-едва не заплаках..….Как така ?АЗ СЪМ УЧЕНИЧКА.…..и след този момент нямам спомен….
У дома помня само как споделих,че моята учителка е възрастна , но мама каза,че точно по тази причина тя е още по-ценна , защото знае как да обяснява всички уроци добре,защото е учила много ученици….А и в училище е важно какво ще науча аз и как ще се държа с всички там…..
Това ми беше достатъчно,за да разбера ,че ме чакат задължения, с които аз ще се справя,ако работя,слушам учителите и родителите си и ако се държа правилно…..
/моите детски спомени…/
