Вчера на тротоара ме спря младо момиче.Поздрави ме.Аз се вгледах в лицето му и се сетих,че май тя е била моя ученичка.
Така и се оказа.Силвия започна да ми разказва за себе си ,без аз да и задавам въпроси……….Гледах светналото лице….Разбрах,че тя ми има доверие и я заслушах с усмивка….Докато стоях пред нея в съзнанието ми изплуваха моменти с класа,в който тя беше.Сетих се за ситуации, в които тя бе попадала….Спомних си почти всичко,свързано с нея-беше весело,сериозно дете .От възпитание зададох въпрос за бъдещите планове на момичето…..Тя говореше..аз отново слушах….Не зная защо-от учителска деформация или за да получа добри думи -попитах Силвия какво си спомня от своя живот в класа-някой момент по-различен,може би- или съученик…..Момичето не мисли дълго.Погледна ме със светнали очи и каза:
-Нищо до четвърти клас не си спомням.Ама нищо!
-Благодаря ,че ми се обади ,Силвия!Радвам се,че си добре!Желая ти успехи!-казах аз и се разделихме….
