От няколко дни в публичното пространство между колеги-учители вървят разговори за така нареченото ,,диференцирано заплащане”.Самото име подсказва, че се дават допълнителни пари на учителите,които работят по-добре.Определянето на размера става по определен ред.
Създават се комисии ,правят се карти.Всеки учител определя сам -по своя преценка работата си.Комисията я разглежда и последен казва мнението си директорът.Всеки учител има право да направи възражение по определения за него размер за това заплащане.Естествено-то трябва да бъде подкрепено с доказателства,а такива има.Всички,влизайки в училище -работим.Няма как това да сме правили еднакво.Самата работа на начални учители и учители от среден курс е различна.Не всеки има възможност да участва в различни инициативи,защото децата , с които всеки учител работи – са различни.Какво се получава?Типично по нашенски винаги ,когато трябва да се направят подобни ,,конкурси” се започва-мен ме ощетиха,аз правя повече,а получавам по-малко,еди- кой си все вземал повече…и т.н.Да ,вярвам ,че има хора,чиито труд не е бил забелязан,но те е трябвало да възразят на оценката и да подкрепят мнението си с доказателства.В противен случай-не би трябвало да имат реакции,които да създават напрежение и да бъдат повод за интриги.Сигурна съм ,че има и такива ,които винаги са били толерирани…..,но това е решение на Директор.Друг е въпросът,ако този човек-Директорът, винаги постъпва така и нанася по този начин щети на голяма група от колектива- доказано работещи хора.Самата аз не получавам високо допълнително възнаграждение и заявените от мен точки по дадените показатели са уважени.Това ме кара да мисля,че моята лична преценка и тази на ръководството се покриват.Това ми дава доказателство ,че мога да имам доверие в хората,които ме управляват.И пиша тук така ,не защото тези хора може да го прочетат ,а защото така усещам нещата.А за колегите които търпят подценяване в работа препоръчвам една книга:,,Принципът на Дилбърт”
Авторът -Скот Адамс започва да публикува в “Уолстрийт джърнъл” серии от карикатури за абсурдните канцеларски ситуации. Комиксите му се радват на небивал успех и скоро личната електронна поща на Адамс е претрупана от писма на читатели, които разказват собствените си перипетии в службата. От всички получени истории авторът успява да извлече основните принципи, които управляват света на бизнеса и определят живота на редовия трудещ се.
Всъщност, “Принципът на Дилбърт” е офисбиблия. Или по-скоро контрабиблия на идиотизмите от работната среда. Героите на Скот Адамс работят с лаптопи и джиесеми, но психологически и емоционално възпроизвеждат някои култови образи от литературната класика. Изобщо, тази книга е насоча към “малкия човек”, обезличен сред гигантоманията на корпоративното общуване.
За онеправданото чиновничество Скот Адамс е шут, който не се свени да шамаросва с думи цялата оядена бизнес върхушка на модерния свят.
В тази книга нашият малък човечец-учителят -работещ и неработещ с лаптоп,ръководен и наставляван от не толкова силна и модерна върхушка,живеещ в страна на негигантски корпорации,изпада в подобни ситуации и може да намери правила за утеха…..
