Бългaрският народ е известен със своето желание да дава добро образование на децата си. Още в първите години на Възраждането много хора правят всичко възможно,за да изпратят децата си в други страни,където да учат в университети,каквито тогава у нас все още не е имало.След Освобождението започва подем в образованието.Привличани са да преподават в българските училища чужди преподаватели.Учените правят много изследвания и сравняват постиженията си с направеното в европейските страни.Учителите са хора на почит ,а в училищата се обръщало внимание на възпитанието ,спазването на установен ред.От този период са и въведените ученически униформи,вечерен час и оценка за поведение.
В годините след 1945 година започват промени,които са подчинени на идеологията на управляващата комунистическа партия.Променят се учебници.Пред българското училище се поставя  целта да изгражда всестранно развити личности,а това не отчита индивидуалните особености и възможности на всеки ученик.
Малко преди 1989г.и след това в системата на образованието настъпиха промени,чиито резултат сега виждаме добре.
В продължение на 20 години eдни учебници бързо заменяха други.Почти изчезнаха извънкласните форми -кръжоците ,в които децата намираха занимания по интереси.Отпаднаха понятия като -поведение в училище.Учениците завършваха класове и при голям брой извинени отсъствия. Даде се възможност за пълна намеса в работата на учителите от страна на родителите. Често възникваха конфликти между тези две страни.Агресията между учениците често минаваше границите на нормалното и обществото беше свидетел на сериозни последствия от това. Силните социално икономически трусове и проблеми направиха едно поколение неангажирано към образованието си и свикнало да спазва свои правила ,а не общоприет ред.Не си мислите ,че аз тъгувам по онези времена.Имам причина да погледна назад,защото усещам ,че нещо се случва .Сега това поколение -на изминалите 20 години води своите деца в училище.Тези хора осъзнават колко е важно децата да са обучени,да имат знания,да се спазват  правила,да знаят как е полезно да се учи и как да използват наученото.Тези родители вече виждат в лицето на учителя-помощник на своето дете в усвояването на знания и те се надяват той да изпълни своята роля на учител.Това усещам вече аз.Махалото тръгва в обратна посока.То излиза от своя статичен момент.
В училище започва да се създават ред и правила.Часовете по СИП заместват донякъде кръжочните форми.Допълнителният час се явява помощ за децата ,които не могат да разберат всичко в час.Идва моментът, когато ние учителите трябва да използваме нарастващото доверие на родителите към нас и да намерим най-добрите начини, за да учим добре децата.Тук много от четящите ще се усмихнат и ще си кажат:нямаме заплащане,нямаме условия.Така е.Малко са училищата в страната в момента ,които бързо биха направили промени в обучението на своите възпитаници.Но не може да чакаме.Събитията ни налагат ,децата ни налагат.Времето го изисква.Имаме нужда от:
-добри учебници-адекватни на своето време и възможностите на децата
-нови методи на работа
-нова организация на учебния процес  с повече часове за упражнения и практическа работа,в която да се използва наученото
-премерено използване на технологиите като средство за обучение
-точно определени правила за всички училища и правилното им прилагане –без уклон към крайности
-ясно разписани правила за контакт и взаимодействие между учители и родители
-имаме нужда от сериозни научни работници в областта на педагогиката,психологията и обучението,които да познават всекидневната училищна работа и съвременното образование по света.Да очертават научно обоснована и практически приложима стратегия за развитие на образованието ,адекватна на традициите  в българското училище  и неговата връзка с реалностите в страната.
А до изпълнението на тези трудни, почти в сферата на мечтите цели,ние учителите трябва да направим нещо , за да помогнем на себе си ,на децата ,на родителите….за да изпълним своята мисия.
Аз съм оптимист. Махалото се задвижи……

За тези ,които не знаят какво е махало и как се движи:когато махало бъде отклонено на някакъв ъгъл от  състоянието му на покой  (равновесно положение), то започва да се люлее (трепти) под действието на силата на тежестта си , стремейки се да се завърне отново в своето положение на покой. Ако няма сили ,които да намалят люлеенето, то ще продължи да се люлее симетрично около своето равновесно положение (обикновено това е най-ниската точка от траекторията).

Сподели :)