Това е моето разказче,което ще се опитам да разкажа пред децата.Избрала съм неща от живота и делото на Паисий,които според мен биха грабнали малките ученици…имам и допълнителни любопитни факти ,които ще споделя с тях,ако проявят интерес.Вчера за няколко минути в клас разговарях с тях какво се случва с подготовка им за нашия празник и бях приятно изненадана,когато ученици,които нямаха желания да участват -ме помолиха аз да има дам някаква задача ,с която да се включат…..
Имаме хубави деца….
Това са думи ,написани от Паисий Хилендарски още в самото начло на неговата ,,История славянобългарска”
Може би,когато Паисий прави своята малка книжка -едва ли е вярвал,че тя ще надживее толкова години вече своето време-повече от 200.Тази книжка обаче не е разказ ,изпълнен с много въображение,а истински научен труд ,истинска история,пропита от от много патриотизъм и надежда за добро бъдеще на един поробен народ.
Кой е Паисий -въпрос,който и днес вълнува българите и образ,за който са създадени легенди.За да се родят те има основание.Липсват достатъчно писмени доказателства за неговия произход и затова легендите се преплитат с действителността.Установено e ,че Паисий е роден в Банско под името Пенко или Петърв семейството на заможен търговец.Той имал още двама братя-Лазар,известен под името Лаврентий ,защото става игумен на Хилендарският манастир и Вълчо.Какво точно е учил в 
ранните си години не е известно ,но със сигурност се знае ,че става монах в Хилендарския манастир,който тогава е бил сръбски,макар че почти всички монаси са били българи.Престоят на Паисий в манастира му дава възможност да види и прочете книги ,скрити от поробителя.По-късно започва да пътува из различни места ,за да събира даренията и помощи за манастирите и така попада на други подобни писмена, в някои от които са били описани важни личности и събития от историята на България преди нейното падане под робство.В килията на Хилендарския манастир той започва да подрежда в хронология важните моменти и събития от българската история преди падане под тежкото 500 годишно робство и да ги записва ред по ред под светлината на свещта.Напуска манастира и се премества Зографският манастир,който е български манастир в Света гора на полустров Атон
.Там Паисий продължава работата си и завършва своята книга,,История славянобългарска”.Сам прави първият препис и започва да я носи със себе си из страната,когато събира таксите.Започва да я разказва на всички българи и да търси преписвачи на книгата ,за да достигне тя до всички хора.Днес се знае ,че тя има 60 преписа.Пръв я преписва друг български монах-Софроний Врачански.За своя велик труд ,който връща паметта на българите за род,родина и велики владетели,изгубана в дебрите на тежкото и дълго робство -днес Паисий е определен за един от великите българи .
Хилендарският монах е обявен от Българската църква за светец .В Банско ,където е била къщата на семейството му има музей, много училища днес носят името ,,Отец Паисий” ,а от 2000 година е учредена награда ,,Свети Паисий Хилендарски” и тя се дава на личности ,посветили своята работа на българската история и традиции.
Самата история за първи път е направена печатно през 1914 година в БАН.
Днес един от ръкописите на “История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи.
Нека бъдем достойни наследници на Паисий,които знаят и пазят своя род .
Нека всеки се стреми да бъде личност,за да не се срамува да се нарече българин!
