2007 година даде старт на гонката,,Напусни страната”-защото навсякъде другаде е по-хубаво от тук……
И тръгнаха-обикновени хора,стари и млади,можещи и не можещи……..способни и неспособни в търсене на хубавото.
Да си призная -и аз исках да бъда в друга страна ,защото вече работех на няколко места ,без да имам сериозни доходи.Имах две образования,но веднага разбрах,че да завършиш нещо е едно ,а да го практикуваш друго-т.е.-защото действителността и самата професия ми дадоха да разбера ,че нямам адекватен на работа характер.Мислите ми започнаха да се насочват към живот в друга страна, а един друг глас у мен ми говореше ,че:
1.Нямам сериозна причина-имам дом и с какво да се храня,защото съм била и в ситуация-без дом и без храна
2.Нямам някакви специални умения,които биха ми дали възможности за по-добра реализация на друго място.
3.Не зная чужди езици и в този смисъл съм инвалид-,,няма”
4.Възрастта ми тогава-38 и първите мисли за здравословно състояние ,което може да стане проблем.
5. Не съм човек на някое изкуство -не съм художничка,танцьорка,певица или някакъв музикант….
,,Абе -нямаш качества да влезеш в по-хубав свят,където ти дават много,след като и ти дадеш още повече……Абе -не ставаш”.
И нали съм си българче -проявих нашенска хитрост.
Успях да се свържа с хора ,които вече са в други страни и знаят как се живее там като икономически емигранти.Тези хора- не българи-бяха достатъчно искрени ,любезни и скоро ме поканиха на гости при тях-Ей така!….
2008 година-попаднах на малкото и екзотично за моите извънбългарски представи островче-Малта.
Щом слязох на летището се почувствах телепортирана в друг свят………
Всичко,ама всичко ми се видя-различно от моя свят-улиците,домовете,хората-по външност и излъчване……морето-лазурно и друго……
Това беше моята първа спирка от гонката,,Да напусна ли страната?”……………..
А после……..истинската действителност ……хората и чужденците в тази страна, за нашенците,пристигнали там и за други наши съседи-минаващи през тази страна…..ако искате-ще Ви разкажа?………….
