Когато бях студентка ,имах щастието да ми преподават съставителите на учебници до 4 клас.
Тогава те казваха така:,,Учебниците за масовoто училище имат за цел да дадат средно ниво на подготовка за всички ученици,защото отчитат различните възможности на децата в клас”.
Домашните,които се определят- имат за цел да подпомогнат усвоеното в клас,да упражнят децата ,за да стане то -трайно знание за тях,защото народът го е казал:,,Повторението е майка на знанието”
Днес -за да бъдат по-малко натоварени учениците -всеки учител се стреми в час да извърши максимално повече работа с тях и да съобрази обема на домашната работа с възжностите на всички деца в класа.
Какво се случва в наши дни?
По определени предмети-липсват достатъчно часове за упражнения,а по други-съдържанието е твърде наситено с терминология и нова информация.Нуждата от домашна работа става още по-голяма.И тук какво се получава?
Част от колегите -в желанието си да тренират по-добре децата -дават по-голямо количество домашни упражнения,други колеги-в амбицията да им дадат подготовка за участия в състезания-дават упражнения,които надхвърлят средното ниво на успеваемост и тези упражнения се превръщат в домашна работа за сериозните родители.Не се отчита и друга тенденция-все повече деца нямат желание за учене,все повече деца нямат учебни възможности….все повече деца са със,,скрит СОП”…..Точно тези деца учителите обгрижват най-много и точно за тези деца домашната работа става още по-важнa,но и родителите на точно тези деца започват да роптаят ,че децата са натоварени…..А децата ,които се справят?Тях да ги дръпнем надолу ли?Точно тези деца утре ще развиват икономиката и ще се грижат отново за прехраната на роптаещите.
И така -много сложно става определянето на домашната работа!
Може би трябва да се следват следните правила:
1.Средно количество упражнения за деня по учебната програма.Има дни ,в които е възможно по определен предмет да се дава повече домашно.
2.Да се следва средното ниво на възможности на класа.Децата със затруднения да работят в допълнителния час.
3.Задачи от рода на тези за конкурси -да се дават само по желание на учениците.
4.Преписи на уроци – не.
5,Учене на стихове-по желание ,но да се знае ,че това развива паметта на децата,както всекидневните тренировки поддържат мускулите на тялото.Тези,които нямат сили-могат да препишат куплетче.
6.Разнообразни домашни упражнения-така по-голяма част от децата ще проявят търпение към работата у дома.
……
С една дума-без домашен ангажимент за децата – не може или –МОЖЕ ,но цялото им ниво на учебна подготовка ще бъде слабо ,и вместо децата да се развиват ,да се откриват личните им способности -те ще израстват като посредствени и лениви хора ,с посредствени интереси ,но с големи очаквания от другите, с големи претенции към околните ,защото като малки сме ги свикнали на обгрижване ,внимание и малко труд...
Това ли искаме да направим от нашите деца?
