Всяка Нова година влиза в домовете ни с,,Дунавско хоро”, създадено от Дико Илиев.Неговият ритъм разтуптява силно българските сърца.
Дико Илиев живее в размирни години и сам попада във водовъртежа на Балканската,Първата и Втората световна войни.Той е роден 
през 1898г. в с.Карлуково.На 13 години започва да учи музика във военен оркестър, но на следващата година започват войни. Между кратките покои на сраженията в Първата световна война Дико Илиев пише първото си авторско хоро-,,Искърско хоро”.След края на тази война работи като оркестрант във военното училище на град София , а по-късно като първи тромбонист в оркестъра на Софийската опера.Дико Илиев е имал влечение към мелодии, изпълнявани от духово оркестър .Ето защо, след 1920- и до 1938г година, завръщайки се в родния си край-вече като глава на семейство- той започва да популяризира духовата музика сред населението…Създава духови оркестри, работи като музикален педагог и започва активна копозиторска работа.В този период пише много хора.
Започва Втора световна война и Дико Илиев отново е на фронта.
През 1947 година е удостоен с офицерско звание .Назначен е за диригент на Военния оркестър в Оряхово.В тези мирни години той продължава да прави музика-пише маршове,рапсодия.Ражда се ,, Дунавско хоро”. Самият той казвал ,че веднъж , както гледал вълните на Дунава-мелодията сама дошла в съзнанието му и това хоро за него било любимо.
Дико Илиев умира в Монтана през 1984 година-декември месец.
От 1988 г. в град Монтана се организират дни на духовата музика,,Дико Илиев”-в които се надсвирват духови оркестри от цялата страна .
Лично аз се покланям пред този човек, който има нелека лична съдба:преживява дните на войни и успява да създава красота, извлечена от дълбините на българския фолклор и душевност.Каква сила на духа е имал той, за да вижда само музика около себе си, за да я популяризира, за да създава оркестри в такива тежки следвоенни години?!Не е ли това доказателство,че изкуството е спасявало хората в дни на трудности, че фолклорът е запазил българското самосъзнание.
И днес в Северозападна България духовата музика е на почит .
В недалечното минало всяко селище си имаше самодеен духов оркестър.А аз-тъй като малка съм отраснала в село Сумер-научих първите стъпки на хоро на селския мегдан-под звуците на селската духова музика.Играехме -Елениното…Чичовото….Дунавското …..
Беше хубаво!!!
Весело посрещане на Нова година!
Тропнете силно едно Дунавско хоро и си спомнете за неговия автор-Дико Илиев!
