И при Вас ли е така?
В началото на всеки понеделник учениците нахлуват шумно в класната стая, разговарят почти викайки и трябва време, за да настъпи онази атмосфера, която изисква училището и класната стая.
В началото , когато моите ученици бяха 1 клас по определени предмети и в разговорите с мен правех всичко възможно,за да обясня на децата какъв е нормалният тон за общуване в клас.Изучавахме правилата за общуване по теми в учебника по Български език и по Околен свят, и в час на класа.Имаше ефект, но всеки понеделник нещата се повтаряха….
За доброто поведение– аз и моите ученици продължихме да говорим и във 2 клас……
Сега -вече 3 клас- тази тема не е отпаднала.Децата влизат в понеделник шумно в клас, но на моя израз,,Вече сме в класна стая и в училище -утихват”. Но остана друг проблем:Щом ме няма в класната стая, разговорите им стават отново толкова шумни, че самите ученици ми споделят , че е нетърпимо и неприятно.И отново разговор,че класната стая в междучасие е време за почивка и никой няма право да нарушава спокойствието на тези, които се подготвят за следващия час….Който иска да разговаря -може да го прави в коридора, на двора или на улицата, или ако си направят гостуване.
Всичко това, което споделям сега с Вас е, защото искам да намеря начин , с който шумното говорене в класна стая да бъде преодоляно, защото така е нормално и така изисква възпитанието….
Започнах да се замислям над едно мое наблюдение, че;
1. Ние българите май по природа разговаряме по-шумно на обществени места , а може би такъв силен тон има и в много семейства.
Е-ако е така-как ще се преборя с шумното говорене на моите ученици?
Има и друго-този обществен български маниер учениците виждат на улицата .Децата имат способността да копират несъзнателно и когато в почивани дни те са сред хората на улицата, като дойдат в клас -първоначално така разговарят-силно .
2. А какво да кажем за детските филми?-В тях рядко се спазват правилата за общуване, добри обноски почти няма.
3. Ами компютърните игри? Всяка реакция е съпроводена с някакви звуци.Човечетата там скачат и пищят.Издават писъци и при радост, писъци и при тъга–все писъци….
И така-1, 2, 3 …..най-малко 3 причини, които аз-учителят трябва да преодолея , за да помогна на моите ученици, защото те сами го желаят, защото чувстват, че така да се разговаря не е нормално и дори опасно за здравето.Ще ми бъде трудно, но няма да се откажа, докато тези деца са с мен,защото те искат това да се промени, защото те усещат, че това е нещо лошо и твърде нездравословно.Защото те са прекрасни деца!
Много бих се радвала, ако някой ми даде практически съвет -така че моята цел -добрият тон сред децата в клас и навсякъде да бъде постигната по-лесно.
Предварително благодаря на помагачите!
