Едно интересно тълкуване на раздалечаването между хората и техните емоционални реакции при неразбирателство.
ЗАЩО ХОРАТА ВИКАТ, КОГАТО СА ЯДОСАНИ?
Един ден Мехер Баба попитал учениците си :
-Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
-Защото губят спокойствие – казал един – затова викат.
-Но защо трябва да се крещи, когато другият човек е съвсем близо? Не е ли възможно да говорим по – тихо. Защо трябва да се вика, когато сте ядосани? – отново попитал Мехер Баба.
Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Мехер Баба.
Накрая той започнал да обяснява:
-Когато двама души са ядосани, сърцата им сераздалечават. За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят. Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.
А какво става с хората, които се обичат? Какво се случва, когато двама души попадат в любовта? Те не викат, внимателно си говорят… Защо? Тъй като сърцата им са много близко. Разстоянието между тях е много малко. Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече? Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта. Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко. Така е, когато двама души са близки и се обичат!
Учениците стояли смутени и замислени.Учителят продължил:
-Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да намерите обратният път един към друг.
