Една народна песен, чийто текст с две думи разказва за тежък момент от българската история.
Едно съновидение, предусетило трагедия.
Песента е изпята от Пенка Павлова в нейния автентичен фолклорен вариант и самата мелодия подчертава вложеното в текста.
Илка Александрова пее тази песен в по-съвременен вариант.Той е по-слушаем за днешната публика.
И двата варианта съм сигурна ,че си имат почитатели.Лично мен ме вкаменява и зашеметява изпълнението на Пенка Павлова.
Почти ме разплаква.Вярвам на тази песен!
И една народна песен , която изпява трагедия от годините на най-тежкото за народа ни робство, предсказано от съня на царицата.Тук няма лъжа!Трудно ми е да слушам текста……
Ето кой–фолклорът, прегърнал народната мъдрост и гениалност на неграмотните хорица от недалечното минало е спасил националната ни уникалност с всичките нейни добри и лоши страни…
Фолклорът е нивата, върху която пониква българското съвременно изкуство, културата и наука ни….Той е нашият образ, в който трябва да се вгледаме, защото това е нашето лице пред света-уникално, красиво, одухотворено и съхранено през вековете на една повече от 1300 години държавна история….
