Една история , в която бракът с чужденец не е решение на лични проблеми и реализация на материално положение.Написана е по действителен случай .
И така.
Драгана вече не можеше да понася положението, в което се озова.След постъпване на съпруга и в затвора, тя подаде молба за развод.Отдавна мислеше да го направи, защото животът с Горан се оказа твърде проблемен .Той не беше загрижен за благополучието на семейството.Не търсеше сериозна работа, а се занимаваше с неща, които заобикаляха закона.Отсъстваше дълго и често от дома, а доходите, които носеше бяха част от спечеленото, тъй като вече беше похарчил за своите лични нужди.Отглеждането на малката и грижите за наетото мизерно жилище беше изцяло занимание на Драгана.Ето защо получения развод свали товар от гърба на жената и  даде надежда за по-добър живот.Тя напусна с радост семейната квартира в големия град и заживя на село с майка си.Старата жена беше,,млад”пенсионер и помагаше за отглеждането на малката.Пенсията на майка и едва стигаше за прехраната им, защото Горан не изплащаше издръжка, а воденето на дела за нейното получаване не бяха по силите на Драгана.Тя започна да си търси работа.Скоро, чрез помощта на своя селска, я назначиха в малката обувна фабрика на близкото градче. Драгана си помисли, че най-после е намерила спокойствие.С удоволствие излизаше сутрин рано към автобусната спирка, за да отиде на работа, но вечер се прибираше късно и уморена.И така се заредиха дните.Изминаха две години, през които в живота на младата жена не се случи нищо-нито добро, нито лошо.Женската и природа и енергичният и характер започнаха да се бунтуват срещу еднообразието на дните, които намекваха, че отново това не е животът, който иска.Във фабриката се чуваха разкази на работничките, как много хора отиват в други страни, печелели там по-добре и живеели по-добре.Как създавали семейства с местни хора и всичко в чуждата държава било по-добро.Закриването на фабриката, наложено от острата икономическа криза, която като вълна премина през Европа, Драгана прие като нова възможност да потърси по-добър живот за себе си и детето.Този път тя реши да напусне страната и да отиде в Малта, където беше чувала, че хората живеят охолно и има много работа. Нямаше никаква професия и знаеше малко английски, но беше сигурна, че ще я наемат поне като домашна помощница.Свърза се с една от жените , с които беше работила във фабриката и знаеше, че тя има леля, която от дълги години работи вМалта.Помоли я да я свърже с нея, за да поговорят.После установи връзка и с лелята, която се съгласи срещу малка сума пари да я приеме при себе си- в своята квартира и да и помогне да намери работа.И така с куфар лични вещи и малко пари Драгана се озова на летището в Малта.Ивана-така се казваше жената-я посрещна.Денят беше прекрасен-топъл и приятен.Пътуването до квартирата за Драгана се оказа пътуване в света на красивото.Тя не беше излизала до този момент от родната Сърбия и сега всичко и се виждаше приказно-палмите, улиците, домовете.Ивана я настани в квартирата си, получи си обещаните пари и започна да и дава малки указания как ще живеят съвместно, за да не си пречат.Изведнъж я попита:
-Знаеш ли как се чисти?
Толкова странен се стори на Драгана този въпрос.Тя се усмихна и кимна утвърдително:
-Ще се справя!Само ме заведи в къщата.
На другия ден Драгана започна работа на 4 часа в голяма вила на крайбрежната алея.Още първия ден тя разбра, защо Ивана я попита,,Можеш ли да чистиш?”
Целият двор на вилата беше постлан с гланцирани плочи от гранитогрес.Необходимо беше всекидневно измиване, защото бързо се покриваха с фин прах. Леглата и мебелите бяха от масивно дърво и метал.Преместването им изискваше сила и още първия ден Драгана усети физическа умора.И така тя започна работа в първото семейство.Създаде си ред и се справяше със задълженията си.Парите, които получаваше стигаха за нейната издръжка-твърде скромна, а тя искаше да изпраща пари на майка си, за да гледа по-добре детето и да може да спести нещичко.Мечтаеше си един ден да се установи окончателно в Малта и да ги прибере при себе си.Скоро намери още една къща за почистване, а в събота -късно вечер ходеше да мие една пицария,след като им свърши работното време.Отново за Драгана се заредиха  еднообразни дни.Тя работеше всеки ден и само в неделя имаше възможност да си почива, но тогава умората я надвиваше и тя спеше, за да се възстанови за новата работна седмица.Понякога правеше кратки разходки из квартала.Но те често я смазваха психически, защото тя виждаше усмихнати хора около себе си, компании в малките ресторантчета, които разговаряха шумно на някоя маса, а тя не можеше да си позволи нищо, защото спестяваше всяко евро.Успя да се  запознае и с други сърби, работещи там.Разреши си няколко излизания със сънародници , но така се напи, че после съжали, защото едва успя да отиде на работа на следващия ден.Скоро разбра , че този живот тук ще я съсипе, а спестеното едва ли ще изпълни мечтите и.
Домовете в Малта бяха много уредени, а хората си имаха всичко.Драгана им завиждаше благородно за лесното благополучие.Така тя реши, че единствено сключване на брак с малтиец ще реши проблемите и.Всеки почивен ден тя започна да излиза на разходка и сядаше в едно кафене с надеждата уж ,,случайно” да се запознае с някой местен мъж.Малтийците не я привличаха.Те бяха ниски, мургави, а тя-едра, стройна, дори малко грубоватичка.Знаеше, че не може да си позволи и малка надежда за взаимна любов.Бързо забрави за злополуките на първия си брак и само идеята за материално благополучие я водеше към нейния план.Така тя скоро успя да намери мъж на нейната възраст, с когото бързо създаде приятелство .Човекът физически не би могъл да привлече женско внимание -дребен , малко плешив .Съвсем обикновен. Излъчваше добронамереност и простодушие . Това накара Драгана да си мисли, че ще може да управлява ситуацията между тях в своя полза. Скоро отношенията им станаха близки и  Себастиян я покани  на вечеря в дома си.Щом прекрачи прага на апартамента младата жена си каза:,,Това е!”Жилището беше просторно.Подредено уютно.Имаше малко балконче и излаз във вътрешния двор на сградата.Когато се качиха на покрива, за да вечерят там-гледката откриваше морето в далечината с блещукащите  светлините на кораби и малки лодки. Себастиян не работеше и Драгана си помисли, че той е богат човек, за да си позволи такъв живот.Горката!Тя не знаеше нищо за социалния живот и грижи на държавата за нейните граждани. След тази вечерята тя започне да си мечтае как ще заживее в красивия апартамент на Себастиян, ще спре да чисти богаташките домове и ще вземе при себе си своята дъщеря и майка си.Мила беше навършила вече 12 години, а самата Драгана-34. Вече нямаше време за губене.Разказа на майка си за своя ,,късмет” да срещне богат мъж , а скоро се обади, за да я уведоми, че вече е сключила брак със Себастиян и  всички ще заживеят в Малта-охолно и богато.В месеца преди сватбата, тя напусна работа, настани се в дома на малтиеца .Запозна се с брат му и снаха му, с някой от роднините му.Започна да прави усилия да научи езика им , защото се чувстваше изолирана, по време на разговорите между малтийските си бъдещи роднини.Всички те и се струваха твърде обикновени и това за нея беше странно, защото домовете им изглеждаха добре, а жените не работеха.Нейната представа за стандарт се покриваше с тяхното социално положение и това беше достатъчно.Друго странно нещо беше твърде скромният начин , по който Себастиян искаше да премине сватбата.И това Драгана си обясни с неговата възраст-40 години и местните сватбени традиции.Малко обидена се почуства, когато съпругът й каза, че не е желателно да присъстват на сватбата дъщеря и и майка, защото след това ще им бъдат гости за по-дълго време, а билетите за пътуването им до Малта са излишен разход.Те не бяха идвали до този момент в страната, а самата Драгана , за да спести пари си беше позволила за 4 години да се върне в Сърбия само един път.
Измина почти месец от сватбата и се заредиха   еднакви и твърде скучни дни.Драгана започна да готви всеки ден.Почистваше апартамента .Вечер излизаха на разходка край брега.Почти не разговаряха със Себастиян и тя започна да изпитва някаква самота, но очакваше удобен момент, за да купи билети за Мила и майка си и те да дойдат при тях.Тя знаеше, че ако те са с нея-няма да изживява скука, а това , че Себастиян е твърде саможив и безинтересен-няма да и прави впечатления, защото големият план вече е  в действие.Хубавото бе, че започва да разбира и говори малтийският език, който за нея беше труден, защото бе смесица от английки, арабски, и  италиански….
В един топъл и скучен следобед Себастиян я попита:
-Нямаш ли намерение да се върнеш на работа?
Гръм удари Драгана.Тя се овладя и с усмивка попита:
-Необходимо ли е това?
Последвалият разговор откри истина, която винаги е същесвувала, но заслепена от мечтите си тя не бе видяла.
Жилището било ,,социално”.Много малтийци, които не желаят да се образоват , след навършване на определена възраст можели да пожелаят смостоятелен живот на ,,социална издръжка”.Тя включвала -жилище и сума пари, която можела да покрие едни обикновени месечни разходи, без да се ходи на работа.Много малтийци предпочитали този вариант.Така бил направил и Себастиян.Ето защо съвместният му семеен живот с Драгана натоварвал издръжката и без още доходи животът им щял да бъде съвсем икономичен….
И сега Драгана живее със Себастиян.Грижи се за дома им и за него.Ходи да чисти богати домове.Продължава да изпраща пари в Сърбия на порасналото си дете и гледа поне на 2 години да се връща в родината си.Когато може-се събира със сърбите в Малта, за да е сред свои, но се напива с желание, за да изчезне поне за миг от реалния свят.Няма мечти.Едно успокоение има-Себастяин е тих и кротък човек , който не и помага, но не я натоварва с проблеми и вторият брак на Драгана се оказа поне едно тихо съвместно съжителство.

Сподели :)