Крайно време е и аз да се ,,затюхкам”! Ох….
Борбата ми със съдържание в учебника по ,,Човекът и обществото” чувствам , че започва да отива към неуспех за мен и победа за съставителите на школската книга.
В момента работя по учебник на издателство ,,Просвета”, но съм работила и по друг варианти.
Общото между всички е, че те не привличат любопитството на децата към тази дисциплина , а историческата част направо ги отблъсква.Приемам всичко, което се казва в защита на тези книги, но аз виждам резултатите.Това ме тревожи!Не си спомням как са ми преподавали моите учители тези знания, но и до днес зная най-важното от часовете тогава и сега се интересувам от всичко, което стане известно за географията и историята на нашата страна.Как сега този толкова ценен и интересен предмет -,,Човекът и обществото”- се превръща в мъчение за учениците и преподаващите в началното училище учители:
1.Учителят е затруднен как да обясни времето в историята между-Аспарух-и Борис.А това е важно и интересно.Как детските главици от 21 век да разберат величието на Борис и неговото дело….
А това е важно….И така нататък…..
2.Учениците-как да запомнят понятия , свързани с далечни епохи, поставени в големи, дълги изречения …Четенето създава проблем и вместо да се разбере важното-учениците се отказват или гледат да ,,,назубрят”, за да получат оценката си.
УЧЕБНИК+КОМПЕТЕНТЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ+МОТИВИРАН УЧЕНИК= УСПЕХ
Успех за учащите.
Успех за обществото.
Удоволетворение за обучителите .
И така аз си водя борбата в часовете, за да направя разбираемо съдържанието, да извадя пред децата важното и интересното, за да им помогна у дома като четат основния си източник на знание -да научат урока си.
Какво се получава?
Децата слушат със затаен дъх в час.Тези, които знаят нещо-бързат да споделят пред другите.Урокът преминава нормално, но в следващия час: настъпва тишина , когато задам въпрос по учения от учебник у дома урок.Настъпва смутено мълчание и на мен ми става тъжно……, защото с тези деца сме провели вече интересна беседа, защото тези деца искат да знаят.Детското любопитство и заложения стремеж за победа у децата е това, което ми е помагало в часовете.
Аз не искам да произвеждам ,,тъпанари” и хора без национално самосъзнание-ако някой иска това от мен.
Аз не искам деца, които могат да мислят и помнят – да превръщам в безразлични индивиди-ако някой иска това от мен.
Аз не искам да произвеждам скучни хора, без емоции и вълнения -ако някой иска това от мен.
Надявам се, че в нашата измъчена страна има мъдри хора, които гледат в бъдещето и ако трябва да печелят от работата си-нека-но да направят така, че учебниците за българските деца да са лесен източник на знание и национално съзнание.Толкова ли се сложно да се направи това?Във всяка българска научна област и изкуство има достатъчно материал, който да бъде използван
Нека тогава авторите на такива учебници да спечелят МНОГО-то ще бъде заслужено.
Е, ,,НАТЮХКАХ СЕ’!
Олекна ми!-Простете!
,,тюхкам се”-няма обяснение в тълковните речници
Зная нейното емоционално съдържание-ако някой може да ми изтълкува точния смисъл-Благодаря предварително!
Баба ми казваше:,,Не се тюхкай, а мисли и се хващай за работа–мисли!”
И сега така ще си правя, след като се ,,натюхках”!
