Обичам при всяка възможност да общувам с хора, независимо от тяхното социално положение, религиозни убеждения или някаква етническа принадлежност….Слушам с удоволствие какво ми разказват и така разбирам колко голям и колко необяснимо различен е човешкият свят…
В един от първите приятни и слънчеви дни на тази година лични дела ме отвяха на спирка на градски транспорт в град Девня.За този град повече зная историческото му минало, бях разглеждала прекрасния ,,Музей на мозайката” , бях стигала до там само с кола, а сега ….с транспорт и то по моя работа.Свърших, каквото имах да върша в Управлението на полицията и застанах на спирката, за да се върна отново във Варна.Оказа се , че автобус ще има след половин час и аз реших да си взема кафе в пластмасова чашка от павилиона в самата спирка.Влязох вътре.Имаше няколко мъже и жени -роми.Наредих се на опашката, но продавачката ме погледна- разбра, че не съм местна и ме попита какво искам.Казах, че ще почакам за кафе.Една от жените роми ме погледна , усмихна се и каза:
-Ама как ще чакаш за едно кафе!Дайте ѝ кафе на жената!
Притесних се ,благодарих , но казах, че ще почакам.Жените продължиха със своите покупки.В това време влезе мъж-ром – на около 35-40 години.Носеше вестник в ръка.Размаха го и извика силно :
-Айде да ходиме в Индия , бе!У весника пише, че в Индия ще приемат цигани!
Жените се захилиха и едната каза:
-Никъде не отивам!Заминавай зад Индия!
Взеха си покупките и заедно с мъжа излязоха.
Аз също си взех кафето и застанах на самата спирка .Пред мен се открояваше малко площадче.Минаваха жени, мъже , млади хора –роми.Разговаряха, смееха се и даже се шегуваха силно на глас……
На пейката на спирката седяха двама мъже -роми, на възраст около 45-50 години.Напред -назад пред тях крачеше по-млад мъж-на около 30 години-с бяло лице и сини очи,облечен в чисти дрехи.А до дървото пред спирката стоеше момче и разговаряше по скъп телефон.От тази компания малко се притесних, но си казах, че аз не им преча и не вярвам с нещо да ги подразня.Като изпих кафето, се огледах за кофа за боклук и там хвърлих чашката.Тогава единият мъж ми каза:
-Защо я фърли там?
Погледнах го със смаян поглед.Той разбра, че нещо не ми е ясно и продължи:
-Нали има чистачки?Те ще я почистят!
Макар, че бях обещала на себе си да се държа прилично, се обърнах към мъжете и зададох въпрос:
-Кофата е място за отпадъци.И много чистачки да има, ако всички хвърляме както ни падне , ще се затрупаме в боклуци.Я вижте в краката Ви колко хартии има.Не Ви ли дразнят?
И четиримата роми ме погледнаха.Тогава-най-младото момче, което вече бе спряло да говори по телефона се наведе, взе хартията до пейката , хвърли я в кофата и тръгна нанякъде…….!!!!
ОНЕМЯХ………ТОВА РАЗБИ ПРЕДСТАВАТА ми за непоправимостта на тези хора……
И тъй като съм ,,даскал”, попитах мъжете има ли много деца в местното училище.
Единият каза, че имал свои 18 деца……..Само дето не припаднах.Попитах го дали всички ходят на училище , а той каза, че не , защото не всички имали дрехи……Много се ядосах и му казах, че трябва да мисли за тези деца, а той , ухилен до зъби отговори:
-Ние циганите спиме без гащи.
-Абе и аз спя така, ама имам само две деца.
Тогава се намеси 30годишния мъж и каза:
-Оставете го тоя.Аз съм учил само до 4 клас и не искам да бъде така с моето дете.Ще направя всичко , за да ходи на училище.
И той започна да ми говори как неговите връстници вече искат децата им да са грамотни, как разбират ,че това е важно и предпочитат да имат по- малко деца…….Оттам разговорът ни премина за живота на местните роми, за техните обичаи и това-как не се обичат с татарите.Нищо не знаех за тази общност и те с удоволствие взеха да ми обясняват какви са разликите между татари и роми…….Слушах,слушах…те разказваха,……
Автобусът ми се приближаваше и аз ги попитах:
-Вие закъде ще пътувате?
-А-а-а……ние сме ,,спиркаджиите”.За никъде.Седим тук и чакаме с някой да си говорим.Ако дойдеш пак-ще те заведем да видиш и домовете ни…….
-Ще дойда, но първо трябва да поработя за себе си и за Вас…….-усмихнах се закачливо и почти приятелски аз.
Влязох в автобуса.Настаних се.Когато погледнах към пейката на спирката-тримата ми махаха с ръце.
Махнах и аз и с пълна с мисли глава тръгнах към своя свят……от моята България.
Пак си мисля, че е хубаво да слушам всеки, който иска да ми каже нещо……
Най-малкото: получи се разказ
-разказа за Вас лични преживявания и лични вълнения :ЛИЛИ
