Лазаровден и и Цветни са празници , чиито ритуали се изпълняват от момичета и девойки и подготвят настроението за най-големия християнски ден-Великден.
Лазар бил един от най-преданите приятели на Иисус , в чийто дом той намирал гостоприемство и покой.За зла беда Лазар се разболял от тежка болест .Неговите сестри Марта и Мария изпратили вест до Христос да му помогне, защото знаели за неговите неземни лечителски сили.Вестоносецът върнал отговора на спасителя: „Тая болест не е за умиране…“ Това зарадвало сестрите.Те продължили да се грижат за брат си с нова надежда , но Лазар умрял.
Когато Иисус пристигнал в опечаления дом, Лазар от четири дни бил погребан.Мария и Марта го посрещнали , но с натрупана обида към него в сърцата си.Христос тръгнал с тях към пещерата, в която било зазидано тялото на Лазар, заедно с негови близки, приятели и любопитни.Иисус заповядал да отместят камъка от входа.Пристъпил и казал:,,Лазаре,излез!’Пред смаяните очи на всички се изправил Лазар-такъв , какъвто го знаели .Така разказват библейските текстове…
В народната традиция Лазаровден има ритуал-лазаруване.Той се изпълнява само от момичета , които носят на главите си венци и са облечени празнично.Вярва се , че след неговото изпълнение девойките вече са готови за задомяване.Всички момичета от всяко село участвали в изпълнението на лазарския ритуал, защото иначе-няма да се омъжат.
За всички , които посрещнат в дома си лазарките -ще започнат дни на благоденствие.
Исус съживил Лазар и се отправил към Иерусалим, яхнал магаре.Щом преминал през портите на града тълпа от хора го очаквала и го поздравявала, защото се надявали, че идва Спасителят на народа .В краката му постилали палмови и маслинови клонки, защото те били символ на победата.
Денят, в който Иисус влязъл в Иерусалим бил наречен Цветница.
За българите на този ден има обичай да се ходи на църква и да се вземат осветени върбови клонки, които заместват палмовите.Вярва се , че такава клонка, запазена в дома има целебна сила.
Вечерта на селския мегдан се играело последното лазарско хоро от млади момчета и момичета и за първи път след Великденските пости хорото е сключено, затворено.
Така се слага край на моминските обичаи и започва притихването-очакването на Великден!
Весели празници!
