ТУК В СТЕГНАТ И МНОГО ЯСЕН ПЛАН СА ПОКАЗАНИ ОНЕЗИ ЗНАНИЯ, КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ВСЕКИ УЧЕНИК ОТ 3 КЛАС от часовете по предмета Български език.
Как е при Вас?Знаете ли написаното тук?
На база тези основни знания се провеждат изходните нива, които са особено важни за учителите,защото резултатите са ориентир за слабостите в работата през изминалата година, за откриване на причините затова, за оказване на помощ на онези ученици, които имат най-големи обучителни затруднения по този предмет.
ДУМАТА служи за назоваване на нещо: предмет, признак на предмета или негово действие. Разделя се на СРИЧКИ, в зависимост от гласните които съдържа /ма-ма, у-чи-ли-ще, дом/ ПРЕНАСЯНЕТО на част от думата става, като се раздели на срички и се спазва правилото, че едносрични думи не се пренасят и не може да се оставя или пренася една буква от дума /слон, ри-ба, ба-рабан, бара-бан, оби-ча/. Ако в думата имаме съмнение за някой гласен звук, проверката се прави с друга дума, в която същият този гласен е под ударение – ръка – ръчен, пътека – път, картина – карта. Ако в думата имаме съмнение за някой съгласен звук, проверката се прави с друга дума, в която този съгласен е озвучен от гласен след него – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви пишем В НАЧАЛОТО на изречението и на ИМЕНА на хора, реки, градове……/В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България…./ Думите свързани по смисъл образуват ИЗРЕЧЕНИЕ. /Столицата на България е София./ Чрез СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщаваме нещо. В края му се пише ТОЧКА. /Аз обичам България./ Чрез ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак. /Ще ходиш ли в парка ? / УДИВИТЕЛНИЯТ знак се поставя, когато с изречението изразяваме чувство или издаваме заповед. /Ох, боли ме главата от учене! Не пресичай улицата!/ Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ. Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни, хора или техните имена. То може да бъде: нарицателно, собствено и умалително /куче, Шаро, кученце/. Откриваме го с въпрос: Какво е това? Кой е този?. Определяме му род и число: м.р. – самолет, ученик /един/, ж.р. – роза, ученичка /една/, ср.р. – колело, дете /едно/, ед.ч. – град, мн.ч. – градове .
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите. То се СЪГЛАСУВА със същ. имена – приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ – червена роза, умно дете, роден град, палави деца. Определяме му род и число. Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? – голям, сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко, трудолюбиви….
ГЛАГОЛ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или състояние на предметите. Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво правят? Определяме му лице, число и време. За целта си помагаме с думите: Аз -за 1л., ед.ч., Ти – 2.л., ед.ч., Той, Тя, То – 3л., ед.ч., Ние – 1л., ед.ч., Вие – 2л., ед.ч., Те – 3л., ед.ч.
ед. ч. мн. ч.
1л.уча 1л.учим
2л.учиш 2л.учите
3л.учи 3л.учат
Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м – играя – играем, върша – вършим. Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме.
В зависимост от това кога се извършва действието: в момента на говорене – СЕГАШНО ВРЕМЕ /уча, пея, играя/, преди момента на говорене – МИНАЛО ВРЕМЕ /учих, пях, играх / или ще се извърши след момента на говорене – БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ / ще уча, ще пея, ще играя /.

ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 3 клас
Хората по света говорят на различни езици. Има и различна писменост. Ние, българите, пишем на кирилица и общуваме на български език. ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.
ВИДОВЕ ТЕКСТ :
ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои. Отделните моменти в текста са подредени според реда на действията в случката. „Три съвета”, „Умна девойка”, „Малкият принц”, „Бременските музиканти” и други – преобладават глаголите.
ТЕКСТ ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други – преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства. „Карнавал в гората”, „За да имаш приятели”, „Храбрият оловен войник”, „Малкият принц” са художествени текстове.
НЕХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебниците по ЧО и ЧП и други са нехудожествени текстове.
РЕДАКТИРАМЕ ТЕКСТ, като ЗАМЕНЯМЕ дума, СЪКРАЩАВАМЕ дума или част от абзац, ДОБАВЯМЕ дума или част от абзац.
ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:
СЪОБЩИТЕЛНИ, с които съобщаваме, разказваме. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ТОЧКА “Аз съм ученик от трети клас.”
ВЪПРОСИТЕЛНИ, с които задаваме въпрос. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ВЪПРОСИТЕЛЕН знак “Ще пътуваме ли за Червен бряг ?”
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ, с които изразяваме чувство: радост, възхищение, болка, учудване, възторг, недоволство. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак “Моята родина е прекрасна !” Често се използват думичките : ах, ох, ех, ей, охо, их, как, колко, браво, ура, олеле …, които се отделят със запетая от другите думи в изречението.
ПОДБУДИТЕЛНИ, с които изразяваме заповед, забрана, молба, съвет. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак. “Моля те, прочети ми приказка!”
ИЗРЕЧЕНИЕТО е съставено от ДУМИ.
ДУМАТА може да има различни ФОРМИ (за род, число, членуване …) –
умен, умна, умно, умни, умния, умният, умната, умното, умните
ЗАПОМНЕТЕ: формата не променя значението на думата !!!
ДУМИ, които са близки по значение, се наричат СИНОНИМИ –
дим – пушек, тъмнина – мрак, студено – мразовито.
ДУМИ, които имат обща част – КОРЕН, се наричат СРОДНИ –
лов, ловец, залови, улов, ловувам, налови.
ОБЩАТА част в група думи, която ги свързва по смисъл, се нарича КОРЕН на думата – уча, ученик, училище, науча, зауча, изучено, учение. Думи, които имат един и същ корен, се наричат СРОДНИ думи – глад, гладен, гладувам, огладнявам.
Тази част от думата, която стои пред корена и служи за образуване на нови думи, се нарича ПРЕДСТАВКА – разпиша, напиша, допиша, препиша, отпиша, надпиша. Пише се слято с корена. Представките раз-, из-, през-, без- се пишат винаги със з. Представките пред-, над-, под- се пишат винаги с д.
Тази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича НАСТАВКА – рибар, рибарник, рибен, рибарски.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Когато със съществителното име се назовава познат предмет, в края на думата се поставя определителен член – ЧЛЕНУВА СЕ, ако показва лице или предмет, който извършва или търпи действие.
За МЪЖКИ РОД се добавят: за ед.ч. – ЪТ, ЯТ, А, Я – столът, стола, лекарят, лекаря; за мн.ч. –ТЕ – столовете, лекарите.
За ЖЕНСКИ РОД се добавя: за ед.ч. – ТА – масата, вазата, красавицата, розата; за мн.ч. – ТЕ – масите, вазите, красавиците, розите.
За СРЕДЕН РОД се добавя: за ед.ч. – ТО – езерото, детето, цветето; за мн.ч. – ТА – езерата, децата, цветята.
ПРАВОПИС НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Правописът на гласните А и Ъ в крайната сричка на същ. имена от мъжки род единствено число се проверява с формите за множествено число.
ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) – бухал – бухали, лекар – лекари.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изпада – вихър – вихри, метър – метри.
ЗАПОМНЕТЕ – винаги правим проверка с форми на думата, за която се съмняваме. Ако нямаме правописен речник, по-добре да заместим думата с подходящ синоним (правилото на баба)!
ДВОЙНО ТТ – съществителните имена от женски род единствено число, които завършват на Т, при членуване се пишат с двойно ТТ – радост -радостта, младост- младостта, нощ – нощта, свещ – свещта, пролет- пролетта.
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
СТЕПЕНУВАНЕ – показва, че се сравнява един и същи признак на няколко предмета. Използват се частиците ПО – , НАЙ – – голям, по-голям, най-голям, хубава, по-хубава, най-хубава.
ПРАВОПИС НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ
Правописът на гласните А и Ъ в крайна сричка на прил. имена от мъжки род се проверяват с формите за женски и среден род или множествено число.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изчезне (изпадне) – кръгъл -кръгли, объл – обли.)
ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) – лъскав – лъскаво, гиздав – гиздави, пухкав – пухкави.
ПИШЕ се двойно НН, когато прилагателното име в мъжки род единствено число завършва на – НЕН – в другите форми се пише НН – военен – военна, есенен – есенна, невинен – невинна.
ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Личните местоимения са думи, които заместват съществителните, прилагателните и др. имена. С тях се избягват повторенията. Имат форми за единствено и множествено число; първо, второ и трето лице – аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
ед.ч. мн.ч.
1л. аз 1л. ние
2л. ти 2л. вие
3л.той,тя,то 3л. Те
Форма за учтивост – 2л., мн. ч. – ВИЕ
Използваме ги, за да определим ЛИЦЕТО и ЧИСЛОТО на ГЛАГОЛИТЕ .
ед. Ч. мн.ч.
1л. аз пея 1л. ние пеем
2л. ти пееш 2л. вие пеете
3л. той, тя, то пее 3л. те пеят
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
СЕГАШНО ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието се извършва в момента на говоренето – СЕГА: казвам, играя, пиша, тичат, пеете, скачаме, четеш.
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието е извършено преди момента на говоренето – ПРЕДИ : казах, играх, писах, тичаха, пяхте, чете.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на глагола – показва, че действието ще се извърши след момента на говоренето. Образува се с частицата ЩЕ и глагола в сегашно време. СЛЕД: ще казвам, ще играя, ще пиша, ще тичат, ще пеете, ще скачаме, ще четеш.
СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ “СЪМ”
СЕГАШНО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ:
ед. ч. мн.ч.
1л. аз съм 1л. ние сме
2л. ти си 2л. вие сте
3л. той, тя, то е 3л. те са
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед. ч. мн.ч.
1л. аз ще съм 1л. ние ще сме
2л. ти ще си 2л. вие ще сте
3л. той, тя, то ще е 3л. те ще са
МИНАЛО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед.ч. мн.ч.
1л. аз 1л. ние бяхме
2л. ти беше (бе) 2л. вие бяхте
3л. той, тя, то беше (бе) 3л. те бяха
ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделно – ще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е.

Сподели :)