На територията на днешна Испания са се случвали много исторически събития,преминавали са различни народи и за късмет на всички нас-са оставили прекрасни културни паметници,които сега ни удивляват със своята изисканост и съвършенство…
След финикийци, келти, римляни и вестготи, на Иберийския полуостров започва настъпление от Африка през 711 г. Араби и бербери преминават Гибралтар и основават свое владение .Скоро те създават Халифат на Омеядите, който завладява почти цяла Испания и за нея започват години на робство.
Над Гранада се извисява Алхамбра – най-красивият мавритански комплекс в Европа. Името Алхамбра има арабски произход и означава „червена крепост”. Тълкувателите дават различни обяснения на името. За някои то е свързано с червената почва на хълма, според други – с червеникавия цвят на кулата, а според трети, след разрушаване крепостта била строена по тъмно и на факли и затова я нарекли Червената крепост.
Строежът на Алахамбра е започнат през XIII век от Юсуф І и е завършен около 1390 г. при управлението на Мохамед V.
Алхамбра е място , комплекс,защитен с кули, стени и различни по-големина порти . Вътре всеки един султан според времето, през което е управлявал, строи и престроява палати, градини, джамии, бани (хамам), акуедуктос (канали).
Някои от двайсет и трите кули са издигнати с отбранителна цел, други са предназначени за лични покои на членовете на елита.
Най-големият и известен дворец в комплекса е Паласио де Комарес, чийто днешен облик се дължи в голяма степен на повторното му изграждане при Мухаммад V през 1365г. Около двореца се намират няколко двора, в чиито центрове са разположени басейни или фонтани. До дворците е изградена сложна водопроводна система . Тя е била едно от най-строго охраняваните места в комплекса. Защото без вода крепостта може лесно да бъде лесно превзета. Основният двор към Паласио де Комарес е прочутият Патио де лос Аррайанес (Дворът на миртите) – eдин от най-грижливо планираните дворове в Алхамбра. За да бъде ограничено изпарението на вода през лятото правоъгълният басейн в двора е ограден с посадени миртови храсти. В ъглите на басейна са издигнати елегантни фонтани, а в северната и южната страна на двора се намират галерии от тънки колони с полукръгли арки.
На срещуположните страни на Дворът на миртите се намират помещенията за отделните съпруги на емира.
По-късно, за да се отделят личните помещения от стаите с публичен достъп, Мухаммад V поръчва създаването на (Двора на лъвовете), водещ до Сала де Рейес (Залата на кралете), замислена като място за извършване на церемониални дейности. Дворът на лъвовете, носи това име ,защото дванайсет мраморни статуи на лъвове ограждате един централен фонтан.От всяка лъвска уста блика вода и отива към четири канала. Два от каналите достигат до вътрешността на залите в северната и южната част на двора, допринасяйки за тяхната прохладна и успокояваща атмосфера. Залата на кралете всъщност е поредица от помещения, които гледат към обширно сводесто пространство, което открива гледка към Двора на лъвовете. От архитектурна гледна точка тази зала има сложен и интересен план. Във всяко от по-малките помещения в нея таванът е изрисуван, а стените са декорирани със сложни плетеници от резба. Навсякъде се вижда надписът „Само Аллах побеждава”, девизът на династията, вплетен по невероятен начин в различните орнаменти на украсата.
Това е било последната твърдина на Маврите в Европа, последният освободен град. Местните хора казват, че емирът е бил така запленен от това красиво място, че бил готов да умре, но не и да го напусне. Разказват се какви ли не истории за живота на емирите и съпругите им, житейски драми и кървави разпри. Кое е истина и кое мит, едва ли някой знае.
В 1492 година испанските крале Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски навлизат в Гранада. По същото време все още никому неизвестният Христофор Колумб настоява пред владетелите да финансират експедицията му до Индия. След дълги колебания те се съгласяват, а Колумб поема на пътешествието, което ще промени историята на света като открива Америка. Затова и до днес в центъра на Гранада се намира статуя, която показва как кралицата и Колумб подписват договора за пътуването на Колумб .
Изабела е омагьосано от това ,което вижда по тези земи и още приживе пожелава да бъде погребана именно тук (желание, което ще бъде уважено години по-късно).
