Преди 3 дни с моите третокласници тръгнахме пеша към ,,Исторически музей” на града.Разстоянието не е малко. Много колеги водят там децата със специализиран превоз, но аз реших,че моите деца могат да стигнат там пеша.Самата аз съм любител на движението във всичките му форми, но бях забелязала вече, че моите възпитаници се уморяват бързо.
Денят се оказа мрачен и ветровит и дъждовни облаци заплашваха всеки момент да ни полеят с вода.
Много колеги казват, че не желаят да ходят с учениците си по улиците, защото те вдигат врява и трудно ги контролират.
Да, така е , ако не сте работили по този проблем постепенно и постоянно.Това си е много работа и аз оправдавам учителите , защото не е оправдан този труд-психологически и педагогически.
Аз не се страхувам да вървя с 3 ,, а “клас по градските улици, защото моите деца успяха да разберат какво трябва да бъде поведението им на обществено място.
Да поясни, че към Историческия музей е създаден-Учебен музей, в който се изнасят беседи, подходящи за ученици от различни класове и показния материал е свързан с изучаваното в клас.
И аз , и децата бяхме приятно изненадани от беседата за славяни и прабългари, защото освен нагледния теоритичен материал-децата успяха да влязат в миналото на практика.
Те можеха да се докоснат до оръдията на труда на тези народи, да подържат техните тежки оръжия.Особено интересно беше, когато можахме да влезем в домовете на славяните и прабългарите и за миг да почувстваме обстановката от онези времена.
Предишния ден 3 ,,а” клас бе посетил старите столици-Плиска и Преслав, но в нашия градски музей децата казаха, че им било по-интересно.
Направихме снимки за спомен, а аз се почувствах много щастлива, когато нашият лектор-историк ми сподели, че децата са имали отлично поведение, защото в предишния ден е имало много посетители -класове, а моите деца са се откроили със своя начин на общуване и постъпки.
Върнахме се в училище- уморени, гладни и заредени с хубави емоции.Моите третокласници седнаха в клас по местата си и от умора едва се приготвиха за тръгване към дома.В клас беше тихо, много тихо….
А моят тригодишен психолого-педагогически труд получи награда-не материална, а морална….
