Избухва Априлското въстание-преждевременно и България отново е удавена в кръв.Това не плаши Ботев.Той започва да събира чета, с която да премине през река Дунав в България и да води боеве за свобода.У него е имало вяра и надежда, че народът, щом види момчетата,ще ги подкрепи и всички ще се включат в предстоящите с поробителя боеве.
От румънският пристанищен град Гюргево ботевите момчета, облечени като градинари ,се качават на австрийския речен кораб ,,Радецки”, който не е имал спирка на българско пристанище.
Легендите разказват, че пътниците на корабчето, като видели как градинарите се преоблекли в четническите униформи и развяли знамето, много се изплашили.Изплашил се и самият капитан.Когато обаче всички разбрали, че тези момчета отиват на смърт за свободата на родината си, всички били впечатлени .
Корабът спрял на град Козлодуй.Развели знамето и тръгнали да навлизат в града.
Изненадата на Ботев била много голяма, защото вместо посрещане, всички хора се скрили.Народът бил много изплашен от ужасите и жестокостта, с която било потушено Априлското въстание.Четниците се оказали сами.
Ботев насочва отряда към Врачанския балкан, за да имат възможност да се прикриват в гората.Много бързо османските потери разбират и се тръгват след тях.
Четата е обградена.След няколкодневни и тежки сражения, след като са останали без оръжие и намалели на брой….самият войвода е прострелян-на 1 юни 1876г на 28години.
На оцелелите не останало нищо друго…освен да търсят спасение от селяните………Но селищата били обградени, хората уплашени……
Така намират гибелта си около 200 четници и Христо БОТЕВ…….
Поклон!
/каквито и да са легендите……..всяка саможертва за нашата свобода, заслужава нашето
голямо признание…./
