Вчера -в деня Ботев на в училище.Точно, когато засвириха сирените бях пред входа…
Чух сирените и както са ме учили от дете-замръзнах на място с наведена към земята глава…..започнах да си мисля за тези, които са убити за свободата на родината ми….
Вятърът развя косата ми и една къдрица погъделичка носа ми.Вдигнах глава……СТАНА МИ МЪЧНО—–Сирените надаваха писклив вой, а през двора на училището спокойно си вървяха деца, възрастни….сякаш нищо не се случва..…Побеснях….
Забравих за гъдела от косата по челото и отново наведох глава…
,,Господи!”-казах си .Само аз ли чувам сирените……
Надявам се да не съм само аз…..
Прости им Господи!
Не съм вярваща, но съм суеверна…
Нищо на този свят не е безплатно….
Дано да не плащат поколенията за липсата ни на уважение….
