Ако сега бях млад учител-около 28 годишен, с малък педагогически опит и ми поверят на септември първи клас-нямаше да се справя.Нещо повече-без да искам, мога да не опазя и здравето на децата.
Защо?
1. Голям брой ученици в класа-и в миналото е било така:даже класовете са достигали до 40-45 ученици.
2. Разнороден състав –и в миналото е било така:
-деца с много личностни и индивидуални особености- хиперактивни , агресивни, без необходимата психическа и обучителна готовност за училище, деца от семейства с проблеми-социално слаби, родители на ,,гурбет” в чужбина, разведени родители, деца, живеещи само с един родители или при друг баща…..-в миналото не е било съвсем така.
3. Деца СОП-доказан и недоказан-в миналото изобщо не е било така.
4 .,,Ревящи” първокласници- всяка година вече в някоя паралелка 1 клас има дете, което плаче .Тогава колегата се чуди-него ли да успокоява, на другите ли деца да създават атмосфера за работа.Този ,,рев” е признак за проблем, но учителят си се бори сам, защото ако само спомене- веднага ще бъде нападнат от всички-родители, психолози….А и ако пък класа му е с малко деца-от страх да не се разформирова паралелката-даскалът търпи, усмихва се и казва, че всичко е наред.Ами другите деца в класа…….???-в миналото въобще не е било така.
5. Деца, чиито характеристики от детската градина не отговарят на действителните им качества и способности.От страх да си нямат проблеми, много колеги -да не кажа почти всички-не пишат реални характеристики и така учителят в 1 клас е поставен дори в опасна ситуация.Той по никакъв начин не е предупреден, ако едно дете е агресивно и в първите дни не би могъл да бъде достатъчно внимателен, а първите учебни дни дават възможност за много инциденти-в миналото такова нещо нямаше.
ЕТО-това са малка част от причините ,поради които един педагог, който е класен на първокласници е поставен в изключително трудна ситуация.
След първите опознавателни месеци, когато има деца с проблеми-учителят е длъжен да предприеме мерки-да говори с родители, да докаже своите наблюдения, да сигнализира училищния психолог…..Ако този педагог е с малък опит и няма достатъчно информация за различните психически, умствени и други заболявания и техните признаци-той ще обучава проблемното дете, без резултата.Тогава обаче ще се случат две неща: мълчи с подтискащата го мисъл, че не се справя с работата си и по някакъв начин трябва да прикрива проблема, а при проверка от Директор -може да бъде упрекнат , че е некадърен, ,,че не става”, защото децата не знаят и педагогът не може да овладее класа…Ха, сега!Какво мислите, че ще предпочете колегата?…..
Повечето си трайкат:-в миналото не се е налагало това.
И сега -говори се за строга оценка на работата на учителите.Съгласна съм, че това трябва да го има, но ще бъдат ли взети предвид условията, в които този учител трябва да научи децата на ред, на знания, на труд, на различни умения.А участието на родителите в това оценяване на педагога?Те ще признаят ли трудностите и препятствията, които учителят трябва да прескача, за да даде знания на техните деца, без да бъде деформиран и изкривен от условията на бягането към просветни резултати.
И след всичко това някой ще каже:Ами като има проблем-да не си мълчат?
Не, ще мълчат, защото тези, които са останали тук и са се хванали за тази заплата -се надяват на този доход …..ситуацията в страната не им позволява да мърдат, защото са около 45-50 годишни..
Младите учители-те известно време няма да реагират, защото не са наясно с всичко, а щом им се изясни-ще бягат навън…..защото все още ще имат шанс да оцелеят извън родината.
И нали все обучават учителите, аз предлагам да се създаде още едно обучение на тема:,,Какво да правя първите 3 месеца в първи клас, за да спася децата и себе си!”
На добър час, колеги!
В подкрепа на моите разсъждения един цитат-реацкия на колега по повод друг материал, пуснат в социалните мрежи:
Виолина Евтимова :,,За какво заедно говорим…всичко това е отражение на обществото.
От много време не сме “заедно” като нация.
Да страхуват се учители, защото дадоха на директорите власт да разполагат и да се налагат.
Всеки си пази хляба, може да е малко, но по добре от нищо.”
