Лудвиг ван Бетховен е смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката. Той е съвременник на големи исторически събития и велики личности.
Живее само 56 години . Баща му- Йохан- бил придворен оперен певец, с малка слабост към алкохолните напитки . Майката, описвана от самия Лудвиг- била много добър човек с щедро сърце и най-близкият му приятел. Лудвиг бил най-голямото дете от родените седем деца в семейството. За съжаление по-голяма възраст от всички преживява бъдещият композитор и още две от децата.
В ранните си години малкият Лудвиг бил заинтересуван от музиката и неговият баща му преподавал ден и нощ, защото искал да направи втори Моцарт от сина си, а и с надеждата чрез неговия талан да припечелва пари.
Така след сериозна работа- на 8 години, малкото момче за първи път изнесло концерт. За да впечатли зрителите бащата на Лудвиг казвал, че синът му е на 6 години. Именно поради тази причина, Бетовен до края на живота си е казвал ,че е 2 години по-млад. Дори след години, когато получил копие от кръщелното си – той твърдял , че това е кръщелното на неговия брат Лудвиг Мария ван Бетховен , който се родил 2 години след него, но починал няколко дни след раждането си.
Но музикалните способности на Йохан да обучава сина си се изчерпали. Скоро Лудвиг започнал да учи да свири на орган и да композира при известен тогава придворен органист.
На 12 години Лудвиг вече пишел сериозна музика. Скоро неговият учител заявил в местен вестник:
,, Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт”.
На 14 години Лудвиг е назначен за главен органист. Така той имал възможност да общува с нови хора, различни от приятелите на майка му и баща му.
Момчето започнало да помага на семейството най-вече финансово, защото под влияние на алкохола Йохан не ходел на работа, а и вече не бил предпочитан певец, защото гласът му станал дрезгав, поради пиенето. Лудвиг станал отговорен за своите двама по-малки братя и се грижел за тях, въпреки, че в бъдеще и двамата му причинявали само беди и нещастие.
Принц Максимилиян Франц бил впечатлен от дарбата на Лудвиг и го пратил при Волфганг Амадеус Моцарт, за да подобри музикалните си възможности. Съществува ръкопис, който гласи , че когато Моцарт показал малкия Бетовен на приятелите си им казал: “Не забравяйте това име – в бъдеще ще го чувате много по-често.”! Тъй като по това време Моцарт бил зает с операта си „Дон Жуан”той не обърнал голямо внимание на музикалния талант на момчето. Бетховен взел само два урока от Моцарт.
Лудвиг се върнал във Виена и съдбата го среща с друг гений– Йозеф Хайдн.
После започнал да изнася концерти в редица големи градове. Популярността му нараствала, а аристократите заговорили за него.
Но съдбата застава на пътя му с истинско изпитание.
През 1801 Бетховен споделя със своите приятели, че усеща, че започва да оглушава. В Хайлигенщат през 1802, той написва паметен документ- завещание, в което описва колко тежък и мъчителен би бил животът за него без слуха му. Според него сетивото, което трябвало да бъде най-силно у музикантите го напускало. Но глухотата не му попречила. Той знаел, че има още много музикални теми и вдъхновения, които трябвало да създаде И написал едни от най-известните си творби : Соната – наречена Буря, втора и трета Симфония– „Ероика” и много други…
Бетовен посветил своята трета симфония на Наполеон Бонапард. Композиторът се възхищавал на идеите за Френската революция, която била като врата към надеждата по-добър живот . По това време Наполеон бил само Консул, но след като се провъзгласил за император, Бетховен побеснял и изтрил името на Бонапард от посвещението на симфонията.
На 7-ми април 1805г. се състояла премиерата на симфония”Ероика”.
Междувременно Бетовен завършил и първата си и единствена опера, наречена от него „Леонора”.
Клюките казват, че Бетховен имал много ученички и често се влюбвал в някоя от тях, но след това се появявало ново и още по-велико негово музикално произведение.
Последните си години Лудвиг не е в добро финансово състояние, защото от прогресивната загуба на слуха композиторът страда, а има и от остра форма на тинитус. Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише завещание — писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. “С радост очаквам смъртта”, пише Бетовен.
Разболява се от пневмония и дълго време е на легло.
Казват, че в последните му дни до него е друг гений- Франц Шуберт, който умира малко след него и приживе изразил желание да бъде погребан до Лудвиг ван Бетховен.
Към пътя на вечната слава го изпращат хиляди негови почитатели….
