В подножието на планината Родопи лежи обширна поляна.Тя посреща народни певци и инструменталисти от всички краища на България, за да се надсвирват и надиграват, а гостите- да се насладят на създаденото от народа от стари времена изкуство.
Първият събор е организиран през 1898 г..Тогава границата на България и Турция е минавала през връх Рожен и разделяла 3 български села- Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата и Проглед от българската страна.За да се съберат българите от тези села отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци, предложил на 27 юли- деня на Св.Панталеймон да се организира събор в чест на вси светии пред параклиса на роженската поляна, където и днес става това събитие. Така жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата се срещнали родово и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар.
1912 г Родопите са освободени напълно и окончателно.
Роженският събор продължава да се организира .Той запазва духа на традицията, времето и мястото на 
провеждането и своята ролята за хората от Средните Родопи.
В наши дни Роженският събор се превръща в общонационален . Открива се с химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе” под съпровода на „Стоте родопски гайди”. Самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди” е създаден през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една- единствена обща репетиция. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Съборът продължава два дни. От Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт.
През тази година – откриването на събора започва с неговия химн, но под съпровода на 400 каба гайди…..
Изпълнение- вълшебно, единствено, разтърсващо….
