Законите /правилата/ се създават , за да покажат йерархията във взаимоотношенията между хората по повод извършване на конкретна дейност, да създадат реда, за да се постигне крайният резултат от работата, за чиято реализация е създаден този ред.
Неизпълнението на правилата е свързано с налагане на санкции на участници в дейността, за да бъдат предупредени за своето нарушение, да бъдат наказани -ако не променят действията си или ако не ги поправят- да бъдат отстранени от тази работа.
Така. В правилата, създавани в областта на образованието най-чести участници са : училището -в лицето на своя директор или учител и ученикът-представляван от родителите си, защото е малолетен или непълнолетен.
Когато училището нарушава правилата- т.е.- учител или директор-за тях има определени санкции, които са заложени, както още в училищния правилник, етични кодекси, наредби…., така и в държавното законодателство.
За учениците са в сила наказанията, определени в училищния правилник, а за по-тежки нарушения- определени също от законите на страната. Представителите на учениците- родителите трябва също да спазват правилата, но действителността показва друго. Не само, че има груби законови нарушения на установения ред, но често дори се пречи на учителите да изпълняват своите задължения по закон.
Най-чести вмешателства в работата на педагозите има при:
1. Реда за представяне на медицински или друг документ, когато ученикът отсъства от учебни часове.
2. Полагане на подписи в ,,Ученическата книжка”.
3. Срещи с педагог при надлежна покана.
4. Полагане на подписи под работи на ученика.
5. Съдействие за провеждане на ,,допълнителна работа” с ученика през учебно време или през ваканция.
Във всички случаи редът- поне досега- следван от учителя беше:
1. Съобщение или забележка в бележник.
2. Обаждане по телефона с цел предупреждение за последващи постъпки от страна на училището в лицето на педагога.
3. Пощенска ,,Покана с обратна разписка” за лична среща с педагога.
4. Писмено съобщение- предупреждение- за последващ сигнал към социалните служби -според проблема.
Всички тези действия се вписват в Дневника на класа или съответната училищна книга, когато са официални писма.
Какво прави родителят.
Добрият вариант:
1. Намира начин и време, за да /макар и със закъснение/ не се стига до каквито и било писмени покани и съобщения.
Лошият вариант:
1.Не обръща никакво внимание и не дава възможност на учителя за личен контакт.
2. Нахлува в училище и започва саморазправа с конкретния учител. И това не e най-страшното все още.
Саморазправата може да бъде в някоя тъмна уличка и да има физически последици като – нараняване, обезобразяване, осакатяване….
Спирам, че стана като сценарий за психотрилър….ама- така си е…
Не зная как в развитите страни, от които черпим опит в образователната област, е решен този въпрос- за отговорността на родителите към правилата на образованието, но като гледам какво се случва напоследък в американски, германски…белгийски училища….започвам да си мисля, че ,,спасението на удавника е дело на ……самия давещ се”.
Заговори се у нас за законова защита на учителя от посегателства върху тях по повод изпълнение на професионалните им задължения, но причините за такива грозни прояви са много сериозни, натрупвани с години и ще трябва да мине време, за да осъзнае цялото общество, че трябва да има уважение не само към учителите, но и към всеки , който извършва работа – каквато и да е работа. Всеки е нужен и важен за обществото с това , което умее- стига то да не е във вреда на хората .
Как го наричаха това сложному- ХУМАНИЗЪМ…
Пиша това във връзка с тревогите на учителите за изпълнение на техните задължение, които ще наложи Новият закон и когато те са свързани с волята на родителя. Учителите повече се притесняват как да направят точно нещата, отколкото за своята сигурност.
Не упреквам родителите изцяло. Много от тях са отговорни към образованието на деца си. Други- допускат грешки от липса на време или поради незнание. Трети- имат сериозни финансови проблеми и това ги затруднява. Вниманието ми е насочено към онези, които пречат съзнателно на работата в училище, защото това често са семейства, които имат претенции към грижите за техните деца в училище , а как те подпомагат държавата в тези грижи- не ги интересува. Обикновено те са на принципа, че ,,държавата е длъжна”. Това са семейства, към които се проявява деликатно отношение, необходимото внимание и прекалената търпимост от всички- от другите родители и от всички в училище. Това са и хора, които постоянно запълват архивите на РИО със свои сигнали и така упражняват психически тормоз върху много голяма група граждани.
Има и такива, които не се интересуват от образованието в страната, защото се подготвят да я напуснат заедно с децата си. В чужбина- те обаче- няма да имат подобно поведение, защото ще бъдат принудени да си търсят нова друга държава, ако не спазват тамошните правила.
Е- споделих мои наблюдения като начален учите. Имам и примери от педагогическата си практика, но те не са важни. Друг е въпросът…..
И само да вметна: В разговор с колеги на тази тема един възрастен учител, пред пенсия каза: ,,Да сложат големи такси за молби или жалби и възражения на родители към работата на учителите” . Това може ли да бъде решение?
Преди него е хуманизмът. За тези, които не знаят: Идеология, която поставя на първо място уважението към личността. По-просто казано: човечност
