През годините в педагогическата практика на учителите от всички европейски страни са били издигани в култ ту идеите на един педагог и неговият модел за обучение и възпитание на децата е бил номер 1, ту идеите на друг. 
Нормално. Социалните промени, развитието на обществото и децата като възможности и характер, е налагало това. Лошото е, че ние хората сме много крайни. Щом се наложи някакава промяна бързо отхвърляме почти всичко от вече използваното и го обяввяваме дори за много грешно. Минават години и някой се сеща за отхвърлените….Все се питам не е ли било възможно, преди да кажем, че нещо е твърде лошо , да запазим най-доброто от него. Ето сега. С пълна сила се твърди колко са важни компютърните програми за обучението на деца, макар че в някои развити страни вече отчитат грешки от тяхното масово приложение, особено в началното училище. Вече много се говори за Монтесори, за Джъмпидо, за…..Това малко занемарява идеите на онези добри педагози от миналото за умереност и индивидуален подход към всяко дете в училище, защото няма нито един ученик, който по умения и заложби, дадени му от природата да прилича на друг. Говорим и за повече за свобода по време на работа в клас, а когато децата са повече от 24 тази свобода трябва да има граници, трябва да има строг ред, за да може всички деца в класа да разбират, чуват и усвояват това, което масовото училище е преценило, че трябва да имат като основни познания, защото училището дава основните правила за ред, култура, духовност, после всеки може да се развива, така, както той иска. Формира основни умения, изгражда навици върху, които после учениците да развиват своята личност, за да са полезни на себе си и да допринасят за развитето на обществото.
Сега Ви връщам към един такъва педагог, чиито идеи днес не се огалсяват , а представата за него е била и в миналото доста изкривена. Какво пък: из многото интересни негови предложения за успешна работа с децата може да откриете нещо, което да Ви е полезно.
Кой е Макаренко?
През 1988 година този човек е определен от ЮНЕСКО за един от водещите педагози на 20 век, наравно с Мария Монтесори, Джон Дюи и Георг Кершентейнер. И не за жестоките му методи на възпитание, а за умението му да въздейства полoжително върху деца, поели по пътя на опасно неправилно обществено поведение чрез нови за тогавашното време възпитателни методи.
Макаренко казвал:
Не можете да научите човек да бъде щастлив, но да го възпитате така, че той да може да бъде щастлив- е възможно.
Ако човек има малки способности- добрата учебна работа е безполезна. Не може насила да заставиш някой да се учи добре. Това можа да доведе до трагични последици.
Макаренко смятал, че: Всеки учащ има 2 или 3 любими предмета, по които желае да се занимава с удоволствие.
Предлагал да се разработи : Система за развитие и за обучение според възможностите на учащите.
За възпитанието Макаренко казвал:
Възпитанието се прави винаги, дори и когато не сте си у дома.
Да се откажем от риска в педагогическата си работа- значи да се откажем от творчество си.
Словесното възпитание без упражнение в поведение е престъпно вредителство.
За управлението на образователната система в Русия тогава Макаренко изразявал следното:
От върха на ,,оломпийския ” кабинет не се различават детайлите и частите в работата. Оттам се вижда само безбрежното море на безличното детство, а в самите кабинети стои модел от най- лек материал- идеи, хартия….мечти.,,Олимпийците презират техниката и педагогическата сфера е изостанала технически”.
Защо тогава това име се свързва със сурови методи на възпитание на децата?
В годините след Октвомрийската революция – 1918г- в Русия е имало много безпризорни деца и естествено, за да оцеляват те са извършвали редица престъпления. Писателят Максим Горки, разтревожен за бъдещето на тези деца с писмо към Джержински предложил за децата да бъдат изградени ,,комуни”- в които за тях да се полагат грижи и да бъдат превъзпитавани. Тази идея е приета и комуните събират безпризорните деца. Вероятно обаче там единственият сериозен метод за превъзпитание било наказанието- казват дори- боят, а грижата за децата била повече на хартия.
През 1921г на Макаренко е възложено създаването и ръководството на трудова колония за непълнолетни, която имала името ,,М.Горки”. Може би тази страшна слава на комуните се е прехвърлила и върху името на педагога, който обаче е първият противопоставил се на затворническите методи на превъзпитание на децата и въвел редица промени в работата на колонията, която управлявал. Макаренко издигнал като принцип в работата си – уважението на личността, а като метод за превъзпитание – извършване на общественополезен труд. Условията в комуната се опитвал да направи близки до една семейна среда. Между децата създал колектив от взаимно- уважаващи се личности. Част от децата се социализирали и продължили живото си като нормални граждани. В годините на работа в колонията Макаренко разработил и приложил във възпитателната си работа редица методи и по-късно написал ,,Педагогическа поема”- книга, в която изложил своите виждания за възпитателна работа, своя личен опит и резултати. Зная, че той е имал становище и по въпроса за наследствената предопределност в поведението на хората, но за съжаление не открих нищо по този въпрос….
Приживе- в годините на Съветската държава Макаренко е имал противници.
1.Други педагози казвали, че добри възпитателни резултати с децата от комуната не са постигани.
2. Методите му на работа с децата не били приети ,тъй като били чуждестранни, а не съветски.
3. Приписвали му като метод- физическото насилие – боят над децата…..
Ето защо педагогически книги на Макаренко се издавали не от педагогическите, а от литературните издателства.
Макаренко има много последователи по света, а книгите му са преведени днес на различни езици. Неговото име носят улици и учреждения.
Е- това сега зная за Макаренко.
Не зная какво да си мислия. Чувствам се малко объркана от прочетеното и популярното за този човек. Искрено се надявам това- хубавото, което разбрах за работата му – да е вярно.
Не зная колко от методите на работа на Макаренко днес са приложими и биха дали резултат.
Принципът му за уважение на личността във възпитателната работа с деца със сигурност е важен и основен- поне в моята работа като педагог.
