Великите империи от Древността са оставили много свои открития и постижения, които и днес Съвременният свят ползва. Така е и с пътищата на Древен Рим. Една държава, която имала площ- около 5 000 000 km² и изключително разнородно население: около- до 88 000 000 души.
Пътищата се строели по точно определни правила и ред и според техния вид и предназначение.
Имало:
1.Обществени пътища- основни . Те приличали на днешните магистрали, защото осъществяали връзка между големите градове. Пoстрояването им се извършвало от държавата, но налозите за използването им се събирали от градовете. Често получавали името на този, който е предложил тяхното прокарване. Имали специално определн надзор, който се грижел и за тяхната поддръжка. Ширината на такъв път била от 6 до 12 метра. Те имали ленти, в които се движели конници, каруци и пешеходци.
Пътищата между селцата били широки 4 метра.
Правели военни и консулски пътища, а частни били тези, които свързвали вилите и именията на управляващите. Били построявани от тях с размери от 2,5 м до 4 м.
Любопитно е, че всички римски пътища били прави и ако имало някакво препятствие – те правели тунели или мостове, за да ги отстранят или прехвърят. Нямали инструменти и умения да проектират път със завои.
Защо обаче техните пътища са се запаили до наши дни? Тайната се крие в самия начин на изграждане на пътя.
Строителите правели легло за пътя от 1 ,30м до 2,30м, в което редували пласт камъни, варовиков разтвор, пясък, чакъл.Най-горният слой- пътната настилка била от плоски камъни, дебели до 13 см.
За да се запази пътят от природни и други въздействия- от двете му страни правели улеи/канавки/ за оттичане на водата.
Учените са доказали, че римляните са познавали асфалта, но не са го ползвали при строенето на пътища.
На територията на нашата страна има останки от 3 международни пътни артерии, направени по времето на Римска империя.
1. Крайдунавски път. Той идвалот Белград и достигал до Костолац в Сърбия и Железни врати. Оттам се отправял по устието на Тимок през Видин, Лом към Свищов. След това “магистралата” продължавала за Русе, през Тутракан до легионния лагер в Силистра. После пътят постепенно се насочвал към делтата на Дунав. Той бил окончателно завършен при император Траян (98-117).
2. Диагонален път. Той също идвал от Белград и се отправял по посока Ниш до Пирот. Оттам през Драгоманския проход се насочвал към Костинброд и София и поемал към Тракийската низина за най-големия град по нашите земи – Пловдив. Голямата пътна артерия се отправяла към Одрин и Базантион, наречен по-късно Константинопол (Цариград, Истанбул).
3. Третият трансконтинентален път бил окончателно съграден при Траян. Той идвал от Унгария и Югозападна Румъния. Прекосявал Дунава при големия градски център Улпия Ескус. Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към старопланинските подстъпи в провинция Мизия. Преминавал планината Стара планина при Троянския проход и оттам се отправил през Тракия за днешен Пловдив. Продължавал през Родопите и се насочвал по посока Тракийско море, наричано още Егейско (Бяло море). Там бил съграден прословутият стар път Виа Егнация – идващ от Средна и Южна Италия, продължаващ след това от Дурес в Албания за Солун и оттам по бреговете на Егейско и Мраморно море за Бизантион-Константинопол.
Траките построили друм по Черноморския бряг от делтата на Дунав до Бизантион. Римляните го реконструирали основно. Но този път не достигнал нивото на важна сухопътна артерия.
Днес голяма част от пътните артерии се строят по образец на Римските. Различни са материалите, които се използват. Вече пътища се прокарват през различни терени и не е проблем те да имат завои.
За съжаление поддръжката им е сериозна, защото трудно издържат на природните условия, тъй като технологията на създаване и материалите са други.
/по матриали от масовия печат /
