/по материали от детска психологическа и педагогическа литература, личен опит -житейски и педагогическа практика…/
Имам първокласник!
Постъпването на детето в училище е важен момент, който предизвиква много вълнения и притеснения у родителите.
Между шестата и седмата година в живота на подрастващия започва огромна промяна, която не всички възрастни- учители и родители осъзнават. Този момент е начало на интензивно физическото и интелектуалното развитие, като същевременно продължават да се усъвършенстват вече придобитите навици, да се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас.
Много възрастни мислят, че най-важно е детето да се научи да чете и пише. Да -това е ,,задача първа” пред училището и семейството на първокласника.
В училище започва изграждане на нови интелектуални качества и черти на характера. И като знаем колко е крехка детската психика- успешното начало на този етап е много важно.
Какви са причините, които налагат внимателното адаптиране на малките първокласници и взаимодействие между училище и семейство:
– разликата в правилата у дома и правилата в училище, които за много деца не са разбираеми. Например : може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо; не бива да викаш, да прекъсваш другите и т.н Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Но ако класът като цяло е “труден” или учителят няма достатъчно опит, усвояването на тези елементарни правила понякога отнема доста време и коства много нерви на учители, деца и родители. В такъв случай остава по-малко време за пряка урочна работа, а по-голяма част от учебния час се изразходва за овладяване на реда в класа чрез поощрения или забележки и наказания. От една страна, това забавя процеса на непосредственото обучение и формирането на учебни навици и умения у децата. Същевременно се поражда емоционално напрежение, което оказва силно негативно влияние върху адаптацията на първокласниците към училищното ежедневие. И ето го първият проблем, който може да избухне- между семейство и училище , между родител и учител.
– усвояването на учебния материал или ,,успеваемостта “на детето. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.).самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. Тя започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се докажат” в новата обстановка.
– условията на конкукрентност, състезание. Това създава проблеми на деца, които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. А умението да се показват качества, позиция се възпитава най-вече в семейството. Когато в семейството има уважение към знанията и доброто поведение в обществото- тогава у децата има стремеж към тези ценности и воля за развитие.
– представата на родителя за характера и възможностите на неговото дете не винаги отговаря на реалността и това води до завишени изискавания към учебната работа на детето или –липса на родителски контрол върху учебния труд на детето.
– училищните отговорности. В училище детето получава за първи път свобода, но и много задължения, за които то трябва да бъде предварително информирано в семейството.
Още в първите учебни месеци проличава как първокласникът се адаптира към новия си живот. Нарушението на училищния ред, нежеланието за посещаване на училище и обучение у дома, отказ за изпълнение на задължения в клас, проява на агресивност- са сигнал , че нещо не е наред. Има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.
Тук вече е мястото на добрия контакт с прекия учител, за да бъдат отстранени негативите върху детето и то да продължи по- уверено и със спокойствие житейския си път. Тук е мястото семейство и училище да си подадат ръка за доброто на децата.
УСПЕШНО НАЧАЛО- МИЛИ ПЪРВОКЛАСНИЦИ, АМБИЦИОЗНИ РОДИТЕЛИ И КОЛЕГИ!
