На нея двете обединени области – Княжество България и Източна Румелия са изобразени като жени – безстрашни, горди българки. Южна България стои плътно до по-голямата си сестра Северна България. И двете са облечени в пищни военни униформи и здраво държат меч в дясната ръка. На главата на по-малката сестра освен венец вече има и корона. Под краката им скъсаното знаме със счупена дръжка и виждащите се на него крак и крило на орел, както и строшените пушка и топ, насочват към отминалата Сръбско-българска война. На щита на по-малката сестра в литографията няма вече лъв, а е изобразен гербът на присъединената към България бивша автономна област, наричана след Съединението Южна България.
Това е литография на Николай Павлович.
Той е роден в град Свищов в 1835 година- тогава в Османска империя. Израства в семейство на възрожденци, потопен сред литература, която баща му- Христаки Павлович, превежда от гръцки на български език. Когато е на 13 години, баща му умира и се налага Николай да живее при роднини в свободна Румъния, които го подготвят за търговска дейност. Те били интелигентни хора и бързо разбрали, че тази професия не е подходяща за младежа, затова го изпратили да учи литография в ателието на Анастас Йованович, а година след това е приет във Виенската худижествена академиея. Следва и в Мюнхен. Закърмен с родолюбие от неговите документи за обучението му в академиите се вижда, че най-добре се е представял по дисциплините- история на изкуството и рисуване с бои от натура. Обучението му в Мюнхен е подпогано финансово от Д-р Петър Берон. Участник е като доброволец в Сръбско- българската война, а след Освобождението е преподавател в Софийската художествена академия. Имал е тесни контакти с български революционери и всички исторически събития са намирали проявление в работите му. Така е с литография ,,Съединена България”, нарисувана през 1886 година-малко след Съединението. Дава и име: Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”, или за по-кратко „Обединена България”.
