Попаднал между разлчни деца и хора- учители, около малкия ученик се оформят отношения, които са регламентирани от ,,неписани” морални норми, от определени в закона правила и неспазването им, може да доведе до недоразумения и конфликти между страните.
Учителят е лице, получило образование за упражняване на тази професия и подчинено на редица норми за общуване с родители и ученици, както и на сериозни задължения за опазване здравето на децата и тяхното обучение.
Няма учител, който не знае своите задължения.
Родителите не са запознати с всички професионални ангажименти на педагога и неговата училищна ангажираност. Те го виждат в конкретен момент. У тях се създава погрешното впечатление, че работата на учителя е само в часовете с децата.
Часът за среща на родител с учител – за родителя не винаги е важен, защото у много родители е формирано мнение, че учителят трябва и е длъжен във всеки момент да обърне внимание на всеки родител по всеки въпрос. Всеки родител иска неговото дете да бъде добре ,,обгрижено ” от учителя, да получава постоянно внимание и никога не може да си представи как може учителят да няма време, дори и да има желание……та нали той е с детето му…../да, ама децата са много повече от 2…и всички са по своему различни…./+учебни часове, в които всичко е предварително планирано как да се направи и колко работа да се свърши за 40 минути с класа. Часът за среща на родител с учител е момент за важни лични разговори във връзка с детето им. Той е предварително фиксиран в работния ден на педагога. Това е времето, когато трябва да се кажат лични и важни неща за кокретен проблем и конкретно дете. Не винаги родителите ползват тези часове. Било, защото не виждат потребност от общуване с педагога, било защото нямат време. Няма учител, който би отказал среща в друг, удобен за двете страни час. Преди обаче родителят да иска личен контакт, той самият трбва да е наясно с проблема, защото много често / особено малките ученици / или не предават правилно ситуацията, или крият важни за родителя факти, или прехвърлят всичката вина върху свои съученици, а нерядко и върху учителя.
Затова…, за да има добър контакт : дете – учител:
1. Родителят трябва първо да е обяснил на своето дете:
-кога да се обръща към учителя си
-как да се обръща към него
-каква помощ може да иска от учителя
-какво може да споделя с него….
Е….ако детето твърди ,че всичко е наред с поведението и ученето му…..а учителят ,,не го поглежда ” или го ,,подценява”…..тогава- обикновеното възпитание изисква :
-да се поиска среща с учителя и в спокоен разговор да се потърсят проблемите за детето, за да се намери най-доброто решение на конкретната ситуация ; да се потърсят пътищата към доброто обучение на ученика и конфортното му усещане в клас
2. Всеки учител трябва правилно да обясни на родителите кога и за какво се ползват този Час за среща с родител , защото колективните / обикновените родителски срещи / имат друга задача.
Това е пътят , за да :
– се избегнат недоразумения
– да се решават конфликти
– да се търси специализирана помощ за детето, за родителя или за учителя….,защото новите обществени обстоятелства и динамичен живот, създадоха нови хора и нови ситуации…..
И нещо в тази връзка: ,,Когато бях в 3 клас, си позволих веднъж да помоля баща ми да поговори с учителката, защото едно дете много ме закачаше. Тогава човечецът каза: Няма да отида за такова нещо. Аз откъде да знам ти как си се държала?”
