Това е последната ми година с този клас. 
През него преминаха деца- чужди граждани. Дойдоха нови – от други училища . Сега трябва за последен път да станем едно цяло и в края на учебния период да покажем какво сме изградили като личнoстни качества, какво знаем и какво можем да правим. С тъга ше се разделя с тези деца. Те израснаха пред очите ми и сега в часовете аз съм повече наблюдател, отколкото обучител. Те зная, че трябва да се работи. Да се внимава в час. Да правят отговорно своите домашни . Пораснали са. И това се вижда не само от физическият им ръст, но и от поведението им. Сега вече аз ще мога да използвам всички педагогически методи, за да направя работата си полезна, интересна и резултатна. Е, ще има някой ученик, който ще избяга от моите педагогиески ситуации, но това не ме притеснява, защото аз зная, че ако знанията му не са на високо ниво – човешките му качествата са силни. Смело мога да кажа, че за тези 4 години аз и семействата на моите ученици създадохме хора с красиви човешки черти . Хора , способни на топлота, дружелюбност и човещина. Хора, които знаят какво е хубавото и кое е лошото в нашия свят. Моите ученици ги очаква година за доказване на зания , а мен – година на възможност да се развихря като педагог. Не ни разрещиха СИП- театър, но ние ще си направим мюзикъл и заедно с групата по СИП-танци в края на годината ще си организираме последен истински празник!
Пожелавам си успешен финал!
Успех 4,,а” клас!
