Ритуалите са действия, извършвани по определен ред.
Традициите- това са обичаи или церемонии, които имат морална, образователна стойност и се предават в определна общност. Те се променят през годините, поради промяна на условията за общността или поради навлизане на други хора в тази общност. Цел на всяка общност е да съхрани при налагаща се промяна-най-доброто и ценното от всяка традиция.
Защо пиша това?
От няколко години си мисля, че когато един учител изгражда традиции и ритуали в своя клас, които да се харесват и спазват от всички и са полезни за живота на децата в този класа, скоро това създава стил на работа в часовете и отношения в класа, култура на общуване. Традициите и ритуалите създават тежест на педагогическия авторитет на конкретния учител и така клас и учител създават емблема, почерк пред всички с всичко, което правят. Те- клас и учител са едно цяло за всички външни на училището хора.
Сега бера плодовете на своя труд и доказах на себе си, че съм била права за мястото на традициите и ритуалите в създаването на екип от класа.
Какви ритуали си имаме: Всеки ден, преди да си кажем добро утро и да започне първия учебен час, аз напомням, че сме в класната стая. Тя е едно място, където властва ред, красиви обноски и разбирателство. Всички недоразумения се съобщават на учителя и всички заедно, без да спорим търсим тяхното решение. Всеки цени труда на другия. Всеки в клас не е длъжен да обича и харесва другия, но е задължен да го уважава. Нашите традиции: Това са всички дейности, които организираме във връзка с важни държавни празници, училищни тържества, забавления за класа …
Сега, когато този клас стана 4-аз вече виждам, че с децата сме изградили лице.
Днес ми го доказа и конкретна ситуаци: В класа тази година има две нови момченца. Веднага разбрах, че са палави и приетият ред и обноски в класа са им чужди.
Тези две дечица влязоха в конфликт. Когато пред целия клас започнах да говоря с тях и двамата един през друг започнаха да крещят какво се е случило, класът мълчеше и ги слушаше. Те занеха, че по време на разговор трябва да се чуваме и правеха това. Посочих на момчетата класа. Показaх им тяхното уважение към нашия разговор. Едното момче се смълча, другото продължи да обяснява нервно на висок глас … Слушахме него….Щом спря, дете от клас – не аз, му каза, че не е редно да говори така в клас и по този начин с учителя. Така обижда всички и нарушава спокойствието в класа.
Аз припомних на ,,новия”, че сутринта сме си казали нещо/ нашия ритуал/ , а той не го помни и спазва.
При следваща тяхна подобна проява никой от този клас няма да иска да бъдат с нас. Всичко приключи. Момчетата видяха , че в класа им се чудят на неправилните обноски….
Аз им казах, че те са тези, които трябва да разберат реда в класа и да свикнат да го спазват, да се сещат за нашия сутрешен ритул: Какво е класната стая? Какво е 4 ,,а” клас?
Някой ще напише: Ами това са правила и ние си имаме такива.
Да – ритуалите са вид правила.
Аз лично не обичам тази дума. Тя ми действа много задължаващо и почти предупредително-наказателно.
Обичам свободата и по тази причина не използвам словосъчетанието ,,училищни или класни правила”.
Утвърждаването на ритуалите в класа и изпълнението на традициите изискава много време, усилия и още повече- СПОКОЙСТВИЕ на педагога във всеки момент.
Може би и доза ,,учителски късмет” е да имаш ученици в класа си, които разбират какво им се казва. Аз мисля, че имам този ,,учителски късмет”.
Само да добавя: За да разберат учениците защо трябва или не трябва да правят нещо, учителят трябва да им посочи следствията, ако не изпълнят указанията, ако не се подчиняват на реда, ако не се вслушват в ритуалите, ако не спазват традициите.
Неизпълненито носи хаос, липса на лице и почерк. Няма екип.
