Мили деца, с вас в час по Извънкласно четене раговаряхме за барон Мюнхаузен и създаването на книгата. Този текст е за онези любопитковци, които искат да научат повече подробности за барона, а и за онези колеги- учители, които не знаят през колко премеждия е минал истинският герой на книгата.
Приятно четене!
Преди повече от 200 години нa страниците на немското списание ,,Пътеводител за весели хора”- започват да се появяват кратки разкази, чийто автор се подписвал само така: М-Х-Г-Н
По-късно Рудолф Распе издава анонимно в Лондон на английски език ,,Ракази на барон Мюнхаузен за неговите пътешествия и кампании в Русия”, съставени от разказите, публикувани в Берлинското списание. Той просто преработил малко разказите, а за главен герой избрал баронът, който познавал лично. Тази книга после е преведена на немски от Г.Бургер, който я разделил на две части; ,,Приключенията на Барон Мюнхаузенв Русия” и ,,Морските приключения на Мюнхаузен”. Двете книги получват огромна популярност в Германия и тъй като в тях не ставало въпрос за никакво приключение на барона в Германия, по-късно други автори издават допълнения към двете основни части, в които баронът пътешества в Германия и част, в която се разказва дори за неговия внук…И така …преработвана и допълнена, книгата на Распе се чете и днес от стари и млади. Авторът Рудолф Распе е роден в Германия и бил високообразован за времето си човек. Самият Рудолф също обичал и умеел да разказва много увлекателно различни истории. Говори се, че веднъж, поради грешка в работата си, бил заплашен от затвор. Когато дошли да го арестуват- той започнал да разказва на стражата толкова увлекателно и забавно, че те се смилили над него и ,,му дали възможност” да избяга.
Самият литературен герой -Мюнхаузен -действително е съществувал. За него се знае , че е немски барон.Р ожденото му име е Фридрих Иероним барон фон Мюнхаузен и е бил пето дете в семейството. Когато е на 4 години, умира баща му и възпитанието му преминава изцяло в ръцете на майка му. На 15 години Фридрих е паж при херцог и в тази си служба заминава за Русия, защото херцогът се жени там за руска принцеса, а по-късно и самият барон- пораснал на възраст и с кариера, се жени за руска дворянка. Така част от младостта на Мюнхаузен преминава в Русия и животът му е свързан със събитията, случвали се в тази страна.
Необходимостта да се върне в Германия се появила от нуждата за разпределяне на семейните наследствени владения с неговите братя. Тогава вече баронът е полковник в руската армия. Озовал се по родните места, Мюнхаузен решил да се оттегли от своята руска служба, но тъй като трябвало да направи лично искането си в Русия- той не приел и бил отчислен като ,,самоволно напуснал службата”. До края на живота си баронът живеел в Боденвердере. Дните му минавали в срещи с приятели по имение, пред които той разказвал своите невероятни приключения. Историите му започнали да се разказват от уста на уста и намерили мястото си в Берлинското списание. Последните години от живота на барона са наситени с много лични неприятности и преминават в бедност. Може би причина за това е самият авантюристичен дух на Мюнхаузен, който в сериозна възраст след смъртта на жена си се жени за 17 годишната Бернарда фон Брун. Това го повлича към бедността и самотата. Бернарда обича охолството и живее разточително. Много скоро семейството остава без средства. Последвал развод. Бернарда напуснала страната, а баронът останал сам – само с един служител. В последните си минути – на въпроса на служителя ,,Как е загубил двата палеца на краката си?”. Баронът отговорил с характерното за него остроумие и шеговитост: ,,Отхапа ми ги бялата мечка по време на лов”.
Заслугата на Рудолф Распе е, че той прави книга от тези разкази, в които главният герой – барон фон Мюнхаузен разказва лично своите невероятни приключения.
Днес книгата е преведена на различни езици. По нея са създадени анимационни и игрални филми, а изразът: ,,Мюнхаузен” е нарицание за човек , който си измисля истории.
