Идеята за обучение на деца с увреждания в обикновеното училище започва да занимава специалистите 70 години след възникване на специалните училища.
За инициатор на това, което днес наричаме интегрирано обучение се счита австро-унгарски педагог на зрително затруднените Йохан Клайне. През 1839 г. той публикува „Ръководство за обучение на слепи деца от най-ранно детство, вкъщи и местното училище”.
Интегрираното обучение се дефинира като ’’ съвместно обучение на деца със специални педагогически потрeбности и здрави деца в обикновеното училище чрез квалифицирано подпомагане от специален учител’’ За да е налице интегрираното обучение, детето трябва да прекарва най – малко 50% от учебното време в обикновената класна стая.
Съществуват около двадесет модела за интегрирано обучение.
Модел на тотално интегриране- заражда се в САЩ . Той предвижда обучение в масовото училище още от първи клас.
Модел на частична интеграция:-предвижда детето със СОП да получи възможността да посещава масово училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица. От този модел могат да се възползват деца с емоционални разтройства, с интелектуална недостатъчност и със синдром на Даун.
През 2002 година у нас се тръгва към интегрирано обучение и законодателно се решава този въпрос със ЗНП, последвалите промени в него и Правилниците към него.
Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета (приет с Решение № 894 от 22 декември 2003 г. на Министерския съвет) има за цел: поетапно въвеждане на интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета
Ето, колеги и родители, …започнало е интегрираното обучение…
В момента се прави промяна, като се изготвят нормативни документи за така наречено Приобщаващо образование на деца с потребности. На мястото на ресурсните центрове се изграждат Центрове за приобщаващо образование, а в училищата, където броя на децата СОП е голям и има възможност, ще бъдат създавани екипи от учители – специалисти за работа с такива деца.
Защо пиша това? Защото самата аз исках да обясня на себе си какви са тези промени…
В момента броя на родените деца със СОП расте и те са наши бъдещи ученици. Особено тежка е задачата на началния учител, който пръв се среща с малките първокласници и трябва да сигнализира училищния психолог и семейството, когато забележи и констатира за себе си, че има ученик с прояви на СОП. Проблемът за деца СОП в среден и горен курс не е така крещящ, както в началния, тъй като с течение на времето повечето случаи стават нетърпими и тогава родителите се ориентират към допълнителна помощ. Престават да търсят причината в другите, в училището. Но до този момент началният учител е този, който води борба със себе си, със семейството, с детето, за да върви пряката му работа, чиято най-важна цел е обучението и опазване здравето на всички деца в класа му.
Това е изключително отговорна, специфична задача.
Този учител трябва да има познания за различните заболявания, определени като СОП. Да работи в екип с учлищния психолог и да упражнява почти магически учебни методи , за да обучава всички децата в класа си.
От всички деца СОП – особено опасни за другите деца в класа са хиперактивните. За съжаление всички родители, които имат такива деца, знаят това, защото хиперактивността се проявява от ранна възраст, но в желанието си да прикрият проблема, майката и бащата буквално ,,издевателстват” над началния учител като се преструват, че няма такова нещо .
Сериозен проблем за паралелка в клас са деца с аутизъм. За тях е нужен не само определн конкретен подоход за работа, но и подходяща емционална обстановка. Децата- Даун също имат нужда от подобно внимание и условия.
Питам се какво ще стане, ако в един клас се съберат хиперактивно дете, дете -Даун и аутист?
Казват, че за такива случаи ще има допълнителен учител в класа, който да подпомага работата на класния ръководител. Добре, но само тези 3 типа СОП са почти несъвместими за контакт в едно помещение и сред други, не по-малко палави деца….
Понякога, когато съм разговаряла с родители на такива деца- самите те са споделяли, че в такива условия не може да се създаде успешна обучителна работа, както за здравите, така и за болните деца.
От личен опит съм виждала как, колкото и толерантни да са децата в клас, рано или късно те започват да странят от децата, при които усещат, че нещо не е наред. Кого тогава приобщаваме?
Не съм специалист, но си мисля, че в масовото училище трябва да има някакъв по-добър начин за децата, които не са виновни, че са родени СОП.
Всичко е добре написано в книгите, които съветват как да интегрираме болните деца, но през цялото време докато четях правилници и закони, които доскора действаха…срещах: ,,изразено желание на родителите “. Как да се справи масовият учител, ако родителите не признават проблема и липсва подкрепата на ресурсен учител…Организацията на учебната работа: класно-урочната система, както и учебният материал в масовото училище са създавани, когато особеностите на съвременните деца, родители, обществени условия са били други……
Успех на всички!
/по материали от закон, правилници, масов печат…..споделен опит на родители с деца СОП и на други родители, лична практика/
