Знаете ли коя българска личност историците определят за пръв български учител, защото е поставил началото на новото българско училище? Развивал книжовна и енциклопедична дейност. Създал първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител). Създал първата българска граматика. Учителствал във взаимното училище на Васил Априлов в Габрово. Борил се за културна и национална независимост. Композирал църковани песнопения. Писал поезия.
Това е Никола поп Петров Бенин – известен с името Неофит Рилски.
Този човек е роден около 1793 год. в Банско в годините на османското робство.
Неговият баща бил поп и вероятно първият, който запалва просветната искра у Никола.
Интересна подробност е, че поп Петър бил гръкоман и така възпитавал сина си. Неговите гръкомански въздействия пропаднали, когато синът му прочел ,,История славянобългарска” . Тя променила светогледа му, формиран в семейството от бащата поп Петър.
Първоначално Никола учил в килийно училище и бил подготвян за иконописец. По тази причина баща му го изпратил в Рилския манастир, за да учи иконопис при основателя на иконописната школа в Банско-Тома Вишанов. Тук Никола се замонашва и приема името Неофит Рилски. След Рилския манастир Неофит заминава за Мелник, за да учи в училището на даскал Адам. Там престоява четири години и получава познания по гръцки език и литература. След този период работи като учител в Самоков и започва да прави опити за създаване на печатница за български книги.
Влияние върху развитието на Неофит Рилски има срещата му с Търновския митрополит-Иларион, който търсел учители за училището на Васил Априлов в Габрово. Митрополитът изпратил Неофит да учи в Букурещ за преподаване във взаимно училище. Като завършил обучението си в този курс, Неофит се завърнал в страната и бил назначен за учител във взаимното габровско училище. 
Тук той разгърнал сериозна педагогическа дейност: Създава методическо ръководство за организиране на обучение във взаимно училище; прави Първия правилник за учениците; пише ,,Българска граматика”. Той издига принципа за учене от лесно към по-трудно и поставяне в основата на националното осъзнаване възпитанието и обучението на децата в училище . Той казва, че ново образование става с нови книги и учебници. По тази причина се заема с преводи на важни произведения.
Изследователите на неговия живот и дейност го определят като идеолог на новото просветно движение, което се откроява със своя хуманитарен тип .
Тази личност е истински възрожденец, ратувал за утвържадаване на един красив книжовен език като извънредно важен момент в процеса на формирането на българската нация.
Твърде важен за българската нация е заветът на Неофит Рилски :“Чада мои, както ни събра тук благодатта на Светия Дух заедно, така и вие се потрудете да живеете за в бъдеще единодушно и единомислено, заедно дишащи и заедно любувайки се на вечното мироздание, което Бог приготви за възлюбилите Го! Тежко на онзи, който остане сам! Защото, ако падне, няма кой да го повдигне!”
След 1860 година Неофит е игумен на Рилски манастир и до края на дните си се занимавал с книжовна дейност. Напуска нашия свят на 88 годишна възраст, изминал път на просвещение, любов към народ и родина, създал книги и прокарал път за българското училище .
