В годините на големите плавания за откриване на нови морски пътища и земи много експедиции са завършвали неуспешно и дори техните съвремнници не разбирали какво се е случило с тях. Всички са предполагали най-страшното- загиване на екипажите. Едва в наше време, благодарение на съвременната техника стават известни събитията, свързвани със такива злополучни пътувания.
Така през 2014 година канадски учени откриват останките на кораба ,,Еребус”. Той е един от корабите на сър Джон Франклин, който бил в състав от 129 войници и офицери. Експедицията тръгва от Англия в търсене на Северозападен проход- морски път от Атлантическия към Тихия океан, по северния бряг на Северна Америка, през Канадския арктичен архипелаг.
През 1849 година в района на остров Кинг Уилям корабите са обхванати от ледове като в капан. Първоначално моряците се установили на острова, но взели решение да изоставят корабите и да тръгнат на юг към залива Хъдсън, за да открият цивилизовано място. Това била безразсъдна идея, тъй като разстоянието до залива било около 1609 км и трябвало да се премине при изклчючително сурови условия. В резултат моряците не успели да изминат дори една пета от пътя. Настанал глад.
Намерението да ловят риба не се изпълнило, тъй като ледената покривка била много дебела и те не могли да я пробият, а птици в този район почти нямало. Дори местните ескимоси избягвали тези места. Толкова сурова и негостоприемна била природата тук. Сред моряците започнал канибализъм.
Мистериозното изчезване на експедицията разбунило духовете в Англия, а вълненията и разказите за възможната съдба на корабите намерили място и в изкуството.
През 1854 година лекарят и пътешественик Джон Рей попаднал в района на изгубената експедиция с намерение да разбере и открие нещо за екипажа.Той видял в местните ескимоси предмети от корабите. От тях разбрал за съдбата на моряците, защото те му разказали как се изхранвали с телата на своите събратя.
Посочили му и място, пълно с човешки кости. Лекарят записал ескимоските истории и така светът разбрал за съдбата на корабите и екипажите. Започнала полемика между лекарят И Чарлз Дикенс, който настоявал за принципна невъзможност за канибализъм сред моряците от Кралския британски флот и смятал , че това е въображението на разказвача.
150 години след изчезването на експедицията – през 2014 година канадски уени откриват един от корабите на експедицитя -,,Еребус”, който се намирал на 11 метра дълбочина под дебела ледена покривка. От намерените останки учените изяснили, че корабите са заседнали близо до остров Кинг Уилям. Екипажът е презимувал на острова, а след това, изтощени от глад и болести, членовете му се опитали да стигнат до Голямата земя. По пътя са загинали всички.
Тези, които прекарали по-дълго време на сушата били принудени да проявят канибализъм. Доказват го намерените останки на човешки кости в района на Бут Пойнт и залива Еребус доказват, защото от техния анализ се разбрало, че липсва костен мозък в тях. Така разказите на пътешественикът лекар се потвърждили напълно.
Твърде необясним за учените и сега е въпросът: Какво е накарало в такива условя моряците да напуснат корабите и да тръгнат по този гибелен път?
Съществува хипотеза, че разумът на екипажа се е замъглил, поради отравяне с олово, което се съдържало във водата от дестилационната система на корабите. За потвърждение на тази идея се правят изследвания на намерени човешки зъби.
Днес в Лондонският музей на изкуството се пази картина на Томас Смит, в която художникът изобразява моряците на експедицията на сър Джон Франклин, вероятно впечатлен от слуховете за тяхната тежка съдба.
The crew of the doomed Franklin expedition in an 1895 painting by William Thomas Smith. The men were trapped as they sought to navigate the Northwest Passage. Credit National Maritime Museum, Greenwich, London
