Учителят е този, който прекарва голяма част от денонощието с децата в училище. Те идват от домовете си с настроението, което е създал животът в семейството.
От поведението на децата и техните реакции в училищни ситуации може да бъде направена не много точна, но някаква преценка за състоянието на всяко дете.
Спокойните и уравновесени деца са предпочитаните в училище, но все повече в класните стаи влизат изнервени, стресирани, подтиснати или разтревожени ученици, а дори и такива, които се страхуват от всеки около тях. Психолозите казват, че има няколко основни причини за такова състояние при децата:
– проблeми и конфликти в семейството
– липса на един от родителите
– упражняван тормоз и насилие в семейството
– наследствена психическа обремененост
– влияние на изкуствените храни, които децата на нашето време консумират
– липса на добър семеен пример
Точнo тези деца имат нужда от спокойствие в класа, от усвояване на правилно социално поведение и добри примери на взаимоотношения с околните. Често тези деца не са разбрани от учителите просто, защото те нямат достатъчна психологическа осведоменост и практически опит. Много педагози не са имали лични проблеми от такова естество и това още повече им пречи да погледнат през завесата на детското неадекватно поведение в училище. Те обявяват тези деца за лоши и агресивни и решават, че са ,,аут” : върху тях не може да се окаже никакво добро въздействие. И така тези деца стават отново жертва- този път на учителската неопитност, умора и небрежност.
Тези деца имат най-много нужда и от педагогическа помощ, защото често техните родители са неуки хора. Всички развлечения, организирани в училище са истинска добра емоция за тях, защото на друго място няма къде да видят красотата на живота .
Аз приветствам идеята ,,Твоят час”, защото ако тя се осмисли правилно, ще даде шанс на всички деца да се учат по-добре, да общуват с културни хора, каквито са учителите и да се потопят в различни области на изкуството.
Това е нашата мисия, колеги! Такива бяха моите учителите , на които аз разчитах, защото моите родители не можеха да ми помагат за училищните уроци. Те само възпитаваха у мен желание за знание и уважение към онези, които ми го дават и го имат. За мен като дете- това бяха моите учители!