Когато бях студентка, имах щастието да ми преподават съставителите на учебници до 4 клас.
Тогава те казваха така: ,, Учебниците за масовoто училище имат за цел да дадат средно ниво на подготовка за всички ученици, защото отчитат различните възможности на децата в клас”.
Домашните, които се определят имат за цел да подпомогнат усвоеното в клас, да упражнят децата, за да стане то трайно знание, защото народът го е казал: ,,Повторението е майка на знанието”
Днес, за да бъдат по-малко натоварени учениците, всеки учител се стреми в час да извърши максимално повече работа с тях и да съобрази обема на домашната работа с възжностите на всички деца в класа.
Какво се случва в наши дни?
По определени предмети липсват достатъчно часове за упражнения, а по други-съдържанието е твърде наситено с терминология и нова информация.Нуждата от домашна работа става още по-голяма. И тук какво се получава?
Част от колегите, в желанието си да тренират по-добре децата, дават по-голямо количество домашни упражнения, други колеги- в амбицията да им дадат подготовка за участия в състезания- дават упражнения, които надхвърлят средното ниво на успеваемост в класа и тези упражнения се превръщат в домашна работа за сериозните родители. Не се отчита и друга тенденция- все повече деца нямат желание за учене, все повече деца нямат учебни възможности… все повече деца са със ,,скрит СОП” … Точно тези деца учителите обгрижват най-много и точно за тези деца домашната работа става още по-важнa, но и родителите на точно тези деца започват да роптаят, че децата са натоварени… А децата, които се справят? Тях да ги дръпнем надолу ли? Точно тези деца утре ще развиват икономиката и ще се грижат отново за прехраната на роптаещите.
И така – много сложно става определянето на домашната работа!
Може би трябва да се следват следните правила:
1. Средно количество упражнения за деня по учебната програма. Има дни, в които е възможно по определен предмет да се дава повече домашно.
2. Да се следва средното ниво на възможности на класа. Децата със затруднения да работят в допълнителния час.
3. Задачи от рода на тези за конкурси – да се дават само по желание на учениците.
4. Преписи на уроци – не.
5. Учене на стихове-по желание, но да се знае, че това развива паметта на децата, както всекидневните тренировки поддържат мускулите на тялото. Тези, които нямат сили могат да препишат куплетче.
6. Разнообразни домашни упражнения. Така по-голяма част от децата ще проявят търпение към работата у дома.
……
С една дума- без домашен ангажимент за децата – не може или –МОЖЕ, но цялото им ниво на учебна подготовка ще бъде слабо и вместо учениците да се развиват, да се откриват личните им способности, те ще израстват като посредствени и лениви хора, с посредствени интереси, но с големи очаквания от другите, с големи претенции към околните, защото като малки сме ги свикнали на обгрижване, внимание и малко труд...
Това ли искаме да направим от нашите деца?
