Ние българите сме много нетърпелив народ за важните неща.
Гледаме развитите страни как постигат всичко и не си даваме сметка, че това се прави от о обучени, тренирани хора, че във всяка дейност екипите са сериозно подбрани, че вски си знае задълженията и носи отговорност за всяко действие.
Аз си мисля, че макар и бавно, че макар и трудно и при нас става движение напред в областта на образованието. Та доскоро имаше застой и дори
регрес. За съжаление умните и хората с качества напускат страната и тези, които остават тук и се стремят да направят промени, се борят с една голяма инертна маса от персони, които искат да получават без да дават и такива, които са постоянното отрицание на всичко.
Всички учители роптаем срещу огромната административна и социална работа, която се стоварва върху всеки от нас. Вместо да се научим поне административните неща, които са наложителна необходимост в нашето време, да правим бързо и без усилия, за да имаме време за важните неща. Всички в един глас казваме: ,,Аман от хартия, аман от компютри!”. Но така е в целия развит свят, на който се възхищаваме. Всичко върви през компютри и в една стройна система, която показва всяка грешка. Не е приятно, но там всеки е ЕГН и това, с което носи печалба за страната си. И тук ще стане така… Друг въпрос е колко Ви харесва!!!
Ясно е, че голяма част социални задължения ще се прехвърялт в държавните училища. Така е! Те вече стават място за обучение и създаване на култура на по-голямата част от децата на народа, а този народ не живее твърде добре. Проблемите на семействата и тяхната безпомощност да се справят с възпитанието и обучението на децата им, ще легне върху плещите на учителите в тези училища, които също са хора от народа.
Довчера всички казваме, че децата изостват в обучението си, че няма достатъчно часове, за да отработаваме нови знания, че няма време за културни мероприятия и дейности с учениците, че е опасно да ги извеждаме извън училищата. Сега, когато ,,Твоят час” се опитва да компенсира тези недостатъци, инициативата се посреща с неголям ентусиазън. Нямало това, нямало онова и започва да се търси недостатък във всяко нещо от тази идея…Не знам…Всяка промяна има идея, поставя се начало, което показва нейните грешки и недостатъци, доказва своята полза или безмислие в процеса на практика…
Трябва време, трябват хора…Нещо трябва да се направи, за да не ,,затрием” българските деца. Пари трябват на всеки, особено на човек, който се занимава с духовна дейност. Парите ще дойдат от тези деца, които сега не трябва да погубваме, а учител ще става вече май само този, който има вътрешна убеденост и усещане, че може да бъде полезен на нацията, който може да види същината на своята мисия, да дава култура и обучение, да създава мислещи и добри хора. А изразът: ,,Искам го сега, искам го веднага!”- може да си го ползваме само пред близки хора и в интимна обстановка.
Успех на всички по пътя на промените!
Който не приема кръста, не може да качи Голгота! /или – изкачването става още по- мъчително…/
А точно в тези дни се радвам, че не съм ръководен орган на училище!
искам дебело да подчертая:НЯМАМ ПОЛИТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ.
Прост начален учител съм!
