Това е кратък разказ, с който се опитах миналата година да мотивирам децата за открития урок , посветен на будителите , а и те да запомнят по-лесно най-важното и известното за този важен българин. В края на празника им го подарих като свитък- за спомен.
Предлагам го на онези колеги, които биха искали да поднесат на своите ученици такава информация. Така ще им спестя време, а и може да я използват по свой начин.
Това са думи, написани от Паисий Хилендарски още в самото начало на неговата ,,История славянобългарска”. 
Може би, когато Паисий прави своята малка книжка едва ли е вярвал, че тя ще надживее толкова години вече своето време- повече от 200. Тази книжка обаче не е разказ, изпълнен с много въображение, а истински научен труд, истинска история, пропита от много патриотизъм и надежда за добро бъдеще на един поробен народ.
Кой е Паисий ?- въпрос, който и днес вълнува българите и образ, за който са създадени легенди. За да се родят те има основание. Липсват достатъчно писмени доказателства за семейния произход на първия будител и затова легендите се преплитат с действителността. Установено e, че Паисий е роден в Банско под името Пенко или Петърв семейството на заможен търговец. Той имал още двама братя: Лазар, известен под името Лаврентий, защото става игумен на Хилендарският манастир и Вълчо. Какво точно е учил в 
ранните си години не е известно, но със сигурност се знае, че става монах в Хилендарския манастир, който тогава е бил сръбски, макар че почти всички монаси са били българи. Престоят на Паисий в манастира му дава възможност да види и прочете книги, скрити от поробителя в тъмните килии на монасите. По-късно започва да пътува из различни места, за да събира даренията и помощи за манастирите и така попада на други подобни писмена, в някои от които са били описани важни личности и събития от историята на България преди нейното падане под робство. В килията на Хилендарския манастир той започва да подрежда в хронология важните моменти и събития от българската история преди падане под тежкото 500 годишно робство и да ги записва ред по ред под слабата светлината на лоената свещ. Напуска манастира и се премества Зографският манастир, който е български манастир в Света гора на полустров Атон
. Там Паисий продължава работата си и завършва своята книга ,,История славянобългарска”. Сам прави първия препис и започва да я носи със себе си из страната, когато събира таксите. Започва да я разказва на всички българи и да търси преписвачи на книгата, за да достигне тя до всички хора. Днес се знае, че тя има 60 преписа. Пръв я преписва друг български друг монах- Софроний Врачански. За своя велик труд, който връща паметта на българите за род, родина и велики владетели, изгубана в дебрите на тежкото и дълго робство- днес Паисий е определен за един от великите българи .
Хилендарският монах е обявен от Българската църква за светец. В Банско, където е била къщата на семейството му има музей, много училища днес носят името ,,Отец Паисий”, а от 2000 година е учредена награда ,,Свети Паисий Хилендарски” и тя се дава на личности, посветили своята работа на българската история и традиции.
Самата история за първи път е направена печатно през 1914 година в БАН.
Днес един от ръкописите на “История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи.
Нека бъдем достойни наследници на Паисий, които знаят и пазят своя род .
Нека всеки се стреми да бъде личност, за да не се срамува да се нарече българин!
