И от науката и изкуството, които аз много харесвам сега ще Ви вкарам в битовизмите. Те са по-голямата част от нашия живот и за съжаление той до голяма степен се крепи на тях.
Климатът се промени. След дългите и сухи лета вече започват топли есенни дни, но отколе си знаем, че те са дъждовни. Ама вече дъждовете са други- силни, проливни, продължителини…
И балконите ни падат
Каква е връзката???
ГОЛЕЕМА……
По-голяма част от българското население живее в панелките, които са построени преди повече от 60 години.
И от тяхното създаване до тези дни са се сменили собствениците на много от жилищата. Едни апартаменти се обитават от наематели, други-са заключени години наред, защото техните собственици са на гурбет в чужбина, а трети- стоят затворени, защото са се оказали в повече за своите стопани.
И така блокчетата извисяват стройни тела къде малко заселени, къде повече. И нали си имаме българската черта да мислим само за своето- който може, както може си доизкусорява направеното не съвсем качествено от държават жилище. Тук ще остъклят балконче, там ще съборят стеничка, ще правят и преправят банята. И всеки блъска в стените, кърти, пробива, достроява по своя представа за красота и удобство. А бетонните стенички- тук се пукнат, там се наклонят… Но най-нещастни са балконите, между които се промушват водосточните тръби.
Как да са щастливи! Малки отвори за оттичане на водата и настлани с плочки, по които минава тънка фуга. А перилата- проядени от ръжда и едва долепени до лошите заварки. И така, есен след есен водосточните тръби се разместват или изгниват и водата почва да се стича по стените на стаите или балконите. Снеговете помагат на фугите да изчезнат и при стопяване на навятия по балкона сняг, който никой собственик не изчиства веднага, щом започне да се топи влиза в стената на балкона / нали няма фуга, която вече да му пречи/ и си прави малки язовирчета вътре. А отворите за оттичане- те се запълват с прах и кал.
И така водата вече тръгва спокойно по стени на стаи и балкони … До наши дни, когато вече дъждовете са други и тези ниши, образувани в бетона, се пукват, железата са корозирали и някъде пада балкон.
Тогва се вдига врява, как нищо не било направено. Оказва се, че много от обитатели на панелката са виждали течове по стените, ронещи се мазилки… ама нали искаме да видим как падат балкони, та чакаме сега дъждовете да ни го покажат.
Само, че след балконите идва ред на стените!
Да живее индивидуалното мислене в колективната сграда!!!
Погледнете си фугите на откритите балкони и решете :
-искам да видя как пада балкон
– не искам да видя как пада балкон
Бъдете щастливи, но не пречете и на другите да се чустват така. Трябва малко- да си оправите навреме балкона!
