Умението да се правят магии идва от древността, когато това бил един от начините да се въздейства върху психиката на хората и те да бъдат управлявани по-лесно.
По-късно ловките фокусници ходели по панаири и сборища, за да припечелват така пари .
В края на 19 век се повява знаменитият Хари Худини, който с помощта на изобретени от него апарти прави сериозни и опасни за самия него номера.
От улицата и панаирите умението на магаьосниците става част от цирковите програми през 20 век.
Днес всчики знаем, че магии няма, а фокусите се правят от хора със сериозни умения, подмогнати от възможностите на съвременната наука, която изработава уредите им така, че те да могат да демонстрират такива илюзии, сякъш дошли от приказките.
Думата магия е заместена от думата илюзия, която означава нереално възприемане на обекти от действителността, а магьосниците днес наричаме илюзионисти, които не са хора от свят на тайнства, а имат сериозни умения на ръцете, изключително ловки са и за да направят своите номера добавят към човешките си професионални качества различни технически приспособления. Едни от най-известните номера са появата и изчезването на предмети, превръщане на едни предмети в други…
Мистър Сенко може би е първият български маг, получил свтовната известност и поставил началото на развитие на това изкуство. Когато работи като чистач в цирка в София, той гледа гастрол на известен френски илюзионист. Поради заоболяване на асистента на мага, известен с името ,,Мистериозният турчин”, той си избрал за заместник малкия и любопитен чистач Евстати . Французинът си заминал, но разкрил на Сенко една илюзия, с която той по-късно прави обиколки из страната. Така започва неговата магическа кариера. Прави своя програма и организира трупа от 10 души. Натрупал опит, той стига до Америка и там през 1961 година показва свялне на глава, за което получава награда. После е приет за член на различни илюзионни организации по света.
През 1987 година завършва земния си път, тръгнал от Враца като сирак и бедност – в град София.
