Има една българска личност, която всички познаваме като автор на къси разкази, но той е художник, специализирал в Париж, учител, участник в Балканската и Първата световна война-Димитър Христов Чорбаджийски, родом от с.Турия. Известен е с прякора Чудомир. Така го нарекли приятелите му от младежките години, които намерили комична прилика между него и издирвания от полицията деец на ВМРО Чудомир Кантарджиев .
Това име се харесало на младия Димитър и той започнал с него да подписва разказите и картините си. Така останал за нас като Чудомир.
Чудомир бил пето дете в богато семейство и баща му искал той да стане офицер или търговец, но момчето попаднало под силното влияние на майката, която имала интереси към културата, книгите, рисуването и това повлияло на неговия професионален път.
Той завършва гимназия в Стара Загора, а после Държавното художствено- индустриално училище в София.
В ранните си години рисува карикатури за столични вестници. Установява се в Казнлък, където започва да работи като учител. Там пише и редица хумористични разкази, в които живее българският дух, подложен на изпитания от войни и държавни премеждия. Словото му се лее и съживява хората такива, каквито ги е видял авторът около себе си. Чудомир прави и свои изложби. Издава вестник. Занимава се с музейно дело. Бил е народен представител и получава званието Народен деятел на културата.
Завършва земния си път в град София и по негова воля е погребан в градинката пред къщата, която е обитавал.
Лично аз, когато се чувствам без сили и настроение, грабвам книга на Чудомир. Имам си една, която нося винаги със сбе си… Прочета ли нещо от нея- денят ми става друг: хем ведър, хем весел, хем много български, а нали се чувствам българка – това е моят автор!
Наследниците на Чудомир са учредили фондация, която всяка година организира Чудомирови празници в Казанлък и раздава награди на участници .
