Като чета Бранислв Нушич, се досещам за нашия Чудомир, защото и двамата имат много тънко чувство за хумор и с четлив и разбираем изказ правят словесен образ на своя народ и неговото светоусещане. А нашият Чудомир е добавял и своите великолепни рисувани образи на нашенеца.
Та -Бранислав! Той отделя особено внимание на учителите, които са обучавали по своя метода учениците си от онова време.
Бранислав Нушич е личност, която от рождението си не е това, което знаем сега за него.
Първо : той се ражда с името Алкивиад ал Нуша, защото родителите му са власи, от с.Магарево, което се е намирало в района на Битоля, но се преместват в Белград и там през 1864 година се появява малкият Алкивиад. Името Бранислва, бъдещият писател сам си избира, когато навършва 18 години и с него остава известен за нас сега .
Второ: той не завършава филология, а право.
Трето : участва в Сръбско-българската война.
Четвърто: за кратко изпълнява дипломатическа служба.
Пето: неговата съпруга- Даринка била в Лисолийския манастир, който се е намирал в Югозападна Македония и там се е състояло сватбеното им тържесвто.
Шесто : работи като директор на театъра в Сарево.
Седмо: през 1933 година е назначен за ръководител на Сръбската академия на науките.
През целия си живот Бранислав Нушич се интересувал от света и живота около него и това намира място във фейлетони, разкази и всички текстове, които той пише.
Той критикува тогавашната сръбска политика и изразява симпатии към българския народ.
Но днес тези факти от интересния живот на Нушич не са популярни. За нас той остава със своята книга ,,Автобиография”. Докато рисува своя житейски път, авторът показва живота, нравите и вълненията на цял един народ.
,,Автобиография” се чете леко и макар писана години назад във времето, нейният език звучи разбираемо и ясно. Прочетете я! Само може да Ви развесели!
Съседите сърби са направили паметник в Белград в чест на Бранислав Нушич, за да го запазят за поколенията като свой голям интелектуалец и писател.
