Получено знание няма стойност, ако не се прилага на практика, ако не се използва- мисля аз.
Дългата ми педагогическа практика ми даде възможност да видя как се променят възможностите на децата за учене, как желанието им за мислене се измени и на моменти се превърна в ,,глухота” към случващото се в клас. Много от методите за работа на моите учители вече нямат този обучителен ефект върху съвременните деца. Защо понякога толкова елементарни знания децата не могат да ги разберат? Защо забравят бързо ученото в клас? Защо им липсва лична организация? Защо не могат да се концентрират достатъчно?… Това си има причини и ние учителите трябва добре да ги разберем, за да може работата ни да има смисъл , за да ни е по-лесно в клас .
1. Съвременните деца са:
а/информационно обременени- ние възрастните не си даваме сметка какъв поток от всякаква информация се върти около тях- техническа ,обществена, семейна…
б/те са подчинени на технологиите и според мен- опасно зависими
Мисля така, защото само 3 от 23 деца в моя клас във втори клас знаеха телефон на свой родител и сами ми споделиха,че им е много трудно да запомнят номера на мама.
в/те разчитат на технологиите и това прави паметта им ленива- предпочитат да заснемат с телефона задачите за домашна работа, които съм написала на дъската, вместо да си ги запишат лично или да си ги отбележат в помагалото/е- това е рационалност, за което аз съм ,,за”/
2. Съвременните средства за информация- телевизията– те не щадят децата. Тя им поднася модели за реакции, близки до ненормалните.
Децата, когато се радват- пищят, сякаш някой ги преследва.
Когато разговарят- използват малко думи, ръкомахат и почти крещят един срещу друг.
Игрите им не се случват без побутвания, докосвания- къде силни, къде слаби.
Думите от речевия етикет – не се използват или дори не се знаят.
3. Знанията, които децата получават в училище са много и често най- елементарната и важна информация, която стои в основата на предадения урок е изгубена, не е забелязана…
4. Липсва достатъчна физическа натовареност. Нямат умения да работят с ръцете си, бързо се уморяват физически, а когато трябва да направят някакво ритмично и точно определено движение- при малките ученици то не се получава.
5. Родителите често подценяват работата в началното училище и тяхното пренебрежение се прехвърля индиректно и върху отношението на малките ученици към заниманията с учителя в клас.
Много са причините учителите да вдигат рамене и да казват, че децата нямат интерес от ученето.
Какво да направим ние учителите, за да си помогнем, за да помогнем на себе си и на децата, за да бъде интересно и за нас, и за тях в клас?
Това, което децата научaват в училище трябва да отговаря на въпроса: Защо да го правя? Как да го правя? Всяка информация трябва да има практическо приложение от децата. Те да разберат, че когато нещо не се знае добре, то не може да донесе резултат.
Ето как аз правя опити да направя работата си по-лека и резултатна. Това изисква и предварителна подготовка, която през тази година не мога да правя, защото се появиха много учителски административни ангажимeнти.
1. Използвам разнообразни методи на работа във всеки учебен час.
2. Подавам полезна и важна информация за учениците при всяка първа възможност.
3. Уча ги да ,,крадат” от работата на другите- да чуват чуждата работа, да я виждат, да я помнят и после да я използват в своя друга работа.
4. При всяка възможност, когато децата са направили грешка- се опитвам да им покажа как тази грешка е провалила крайния резултат, за да разберат колко е важно да работим вярно, да използваме наученото правилно.
5. Нарочно понякога аз права грешка пред тях/записвам нещо грешно или казвам нещо, което не е издържано научно/.Оставям ги те да видят сгрешеното и се правя, че много съм се изложила пред тях. Тогава става весело, интересно, получава се дискусия, а напълно незаинтересованите проявяват любопитство къде е сгрешила -ха ха хаа а-,,госпожата”.Така и те попадат в кръга на знаещите.
6. Правя всичко възможно, за да може моите ученици да има къде да покажат наученото или това, което могат, защото едни ученици са схватливи, други талантливи, а при трети… способностите им се проявяват по-късно.
Пиша това не защото аз съм ,,суперпедагог”, не защото моите резултати са ,,на макс”, а защото разнообразната работа в часовете, възможността, която търся да дам на децата за изява ми дава повече спокойствие в работата, спокойствие за децата . Усещам, че нещо се случва, защото не мога да понасям еднообразието, което води след себе си гостенката -,,скука”.
