Слънцестоене– означава, че Слънцето се намира най- далеч от екватора и денят и нощта стават приблизително равни по времетраене.
В годината има два такива момента-22 юни и 22 декември- така казват астрономите. Зимното слънцестоене слага началото на зимата.
В старогръцката митология се смята, че това е времето, когато Персефона слизала при своя съпруг –богът на подземното царство Хадес и прекарвала при него 4 месеца в годината.
Това отключвало тъгата на нейната майка – богинята на плодородието Деметра. Мъката на богинята се разпростирала по цялата Земя и довеждала зимата.
Наалото на астрономиеската зима е и моментът, в който денят започва да расте , а нощта да намалява.
Във всяка култура на този природен феномен –Равноденствие– се отделя особено внимание. В много страни се правят карнавали и обреди ,свързани най-вече със земеделието.
У нас се е вярвало, че на Зимно слънцестоен е започва прераждане и обновяване на светлина, на Слънцето и като символ на тази промяна се възприемал огънят. Ето защо имало ритуал да се пали огън на открито в деня на Зимното слъцестоене. Хората мислели, че в този момент огънят е свещен. Можел да дари сила и живот на Слънцето, което започвало тогава своето прераждане. В дома се слагали светлини, за да помогнат на на деня да порасне.
Вярвaло се , че денят има магическа сила и затова се използвал за гадания и предсказания за бъдещето на дома и семейството.
Така или иначе- Слънцестоенето е природно явление и знак, че настъпва нов сезон, който ще донесе нови емоции за всички хора. Дали този природен момент има мистична сила- никой не може да твърди, но едно е сигурно- той донася светлината в природата и домовете, води светлите сили на Земята и уверението на хората, че след нощта идва светлото утро…
